Заместник-министър с дял в “Камбаните бизнес център” в София

  • 22 октомври 2011 17:26

  • 2340
  • 1
Заместник-министър с дял в “Камбаните бизнес център” в София
©

Заместник-министърът на икономиката Евгени Ангелов ще помни с добро 20 октомври.

Късно в четвъртък публичното дружество “Фонд за недвижими имоти България” АДСИЦ сключи предварителен договор за продажба на “Камбаните бизнес център” в София.

Евгени Ангелов притежава 242 900 акции от фонда, като прилежно ги е описал в декларацията, която подава като висш държавен служител, пише "Труд".

Дружеството ще продаде офис сградата срещу бизнес парка в жк. “Младост” за 23 милиона евро без ДДС, или 44 984 090 млн. лв. Купувач не бе посочен в официалното съобщение, но почти сигурно става въпрос за чуждестранен фонд. Сградата е с 16 266 кв. метра разгъната застроена площ. Разходите за строителството й са на стойност 27 991 000 лв. Това прави печалба от сделката в размер на 16,99 млн. лв.

За акционерите обаче сумата ще е по-малка, тъй като от печалбата ще се извадят 15% възнаграждение за обслужващото дружество. Остават 14,5 млн. лв. Към юни 2011 г. най-голям пакет акции във фонда държат австрийската Уникредит банк (16%), “Дунав инвест” (10%) и естонската Swedbank (4,6%).

По закон дружествата за специална инвестиционна цел (АДСИЦ) дават като дивидент не по-малко от 90% от печалбата си. Ако с парите от сделката не бъдат направени други разходи и не бъдат реинвестирани в нови имоти, на акционерите ще бъдат разпределени по 21,5 стотинки на акция. Така дивидентът на зам.-министър Евгени Ангелов от сделката ще е близо 52 220 лв.

Любопитно е, че акционер във фонда е и бивш зам.-министър на икономиката. Калоян Нинов бе част от правителството на Сакскобургготски, а сега държи 49 500 акции, което би му донесло близо 10 640 лв. дивидент.

Акционер в дружеството е друга ексзвезда от политическата сцена. Бившият шеф на Държавната агенция по туризъм Марио ал-Джибури има 125 000 акции.

Предполага се, че опитът на Евгени Ангелов в областта на недвижимите имоти е помогнал за избор на дружество, в което да инвестира. Между 1995 и 2003 г. той работи в Европейската банка за възстановяване и развитие. Сред дейностите му е и договаряне на проекти за имоти. През 2005 г. Ангелов се присъедини към унгарската предприемаческа компания “Тригранит”.

След обявяване на новината акциите на “Фонд за недвижими имоти България” поскъпнаха с 15% в петък и затвориха при ниво от 68 стотинки за акция.

Последвайте канала на

Десислава Станева
2340 1

Свързани новини

Коментари 1

Добави коментар

2011.10.23 | 10:47

1
Чух как премиерът на една европейска държава сравни себе си с храбър кучкар, а народът, който го бе издигнал от калта, където му беше мястото, с кучета, които трябва да бъдат държани „здраво". Сигурно тази екзотична аналогия би ме разсмяла искрено, ако държавата не се казваше България, премиерът, Бойко Борисов, а тварите, от които се очакваше да слушкат, да не хапят, да не лаят и да ближат ботушите на добрия господар, не бяхме ние, българите. Тогава, сънувах страшен сън. Насън видях как един нискочел, гръмогласен и простоват субект попадна на върха на еволюционната стълбица, назоваван почтително „кучкар", „звероукротител", дресьор". Направо тръпки да те побият! Какво може да бъде казано за общност, в която един жалък примитив като Борисов може да бъде виждан на върха на пирамидата? Какви следва да бъдат тия под него?! Дори първичният органичен бульон, от който, според материалистите, е произлязъл животът, би следвало да се възприема за нещо по-висше от ония, за които връх, венец и господар е Пожарникарят! Та в моя кошмар видях Борисов с ловджийски рог в ръка, начело на свирепа кучешка глутница. Те преследваха всичко, което можеше да лази, хвърчи, пълзи или тича пред тях, разкъсваха го и се избиваха един-друг за кокала. Там беше яростният, хищен и доста побъркан доберман, Цветан Цветанов. За доберманите се говорят злокобни неща. Създателите им са сътворили развитие, при което черепът се оказва тесен за без друго не обилния мозък и, накрая, някои костни пластинки притискат мозъчната тъкан, животното полудява и разкъсва господаря си. Също рамо до рамо с великия ловец, препускаше кучето-убиец, Ротвайлерът Дянков, който, потресен от собствените си физически и психически деформации, често освирепяваше дотам, че, с пяна на уста, се нахвърляше дори върху престарелите мравчици-пенсионери. Фокстериерът Плевнелиев ровеше с лапи земята за да надуши следи и тържествено откриваше нови ловни пътеки и ловни полета. Имаше и една доста поостаряла и малко грозновата хрътка, която скимтеше, лаеше, тичаше в кръг и отчаяно се опитваше да зарови лайната, произведени духовно и словесно от висшия й господар. Хрътката Цецка Цачева. Описвам само малка част от глутницата на първия кучкар в нашата държава. Пропуснах затлъстялата, добродушна и пасивна сантбернарка, Искра Федосиева, безличните, вечно лаещи срещу дивеча и послушни гончета, депутатите от ГЕРБ. Но, при такава обилна кучешка популация, не може да се сетиш за всички. А какво да кажем за фона, за масовката или миманса, т.е., за кученцата, които само стоят и наблюдават парада на фаворитите?! Тук бяха болонките журналисти от политическия слугинаж, които са най-многобройната пасмина от кучешката популация. Рамо до рамо с тях се кипреха декоративните пудели-манекенки, поп фолк певачки или „миски", чиято заветна мечта бе да оближат...на някой от великата глутница или даже на самия кучкар (само да им дадат някоя предизборна халтура). А къде бяхме ние, скъпи мои приятели? Намериха ли местенце в моя сън и обикновените, неопощените, ненахранени и необезпаразитени нищожества, наричани в България електорат? Е, тъй като нито глутницата, нито свитата й е хукнала нанякъде да бяга, на въженцата остава да увиснем ние. Защото ние сме помиярите! За какво ни ползва Великият кучешки господар? Той не разчита да му помагаме в лова, защото тайно съчувстваме на дивеча и у нас дивото зове. Не ни подхвърля кокали, тъй като се досеща, че бихме ги изгризали, но, след това, едва ли бихме облизали ръката му. Не ни свири със сладкогласия си ловджийски рог, тъй като не си мисли, че ще завием от солидарност или приветствено ще заскимтим. Не, ние ще заръмжим дълбоко и яростно и ще видим дали е защитено гърлото на кучкаря. Ето защо, ние ядем помия, слагат ни електорални номера на ушите, затварят ни в кучкарници, говорят ни, че месото съществува само в легендите, зародили се в дебрите на леса. Ние сме пълни със СРС - бръмбари, вместо бълхи, опашките ни са подвити и пълни с тръни и репеи, а, когато намерят удобен повод, с радост ни натикват в кучкарници и дерат кожите ни за палта. После ни убиват с тухли или камъни по главите и твърдят, че са ни евтанизирали. Когато дойде денят на изборите, слагат в рядката ни помия по някой кокал, твърдят, че ни помагали да се европеизираме, да се бойковизираме и отчитат луди пари за програмите, с които ни просвещавали. Помиярска съдба! Но, ако бях на мястото на нискочелия нагъл и примитивен кучкар, бих треперил не от глутницата, не от нейната опозиция, не от декоративните зрители, а само от помиярите. Защото ние няма какво да губим и добре помним красотата на това да бъдем свободни вълци. Защото у нас свободата, достойнството и поривът на дивото все още зоват! И нека кучкарят си припомни за един много мъдър древноелински мит, за Актеон, ловецът, когото разкъсали собствените му хрътки!

Добави коментар

Водещи новини