"Битието ни се люшка между сиромашия и простотия"

Днес е тревожен ден, който подобава да изречем традиционна народна клетва – „Бог да ни пази от сиромашия и от простотия”. Битието ни от миналия 24 май насам се люшка между двете. Сиромашията не ни дава да вдигнем глава, достойнството не ни дава да я склоним.

Това каза в словото си за 24 май ректорът на Софийски университет проф. Иван Илчев.

„Ще рекат – защо ни е достойнство – от него полза няма. Има само вреда. Но то ни е нужно, ако не на нас самите, то на България. Ще го загубим, ако безропотно търпим нетърпимото. Признавам – обезверил се бях!

Докога усилия, докога опити да пробиеш непробиваемата в своето самодоволство стена. Отчаял се бях от въздигането на всеобщото опростачване на пиедестал. Но преди два дни прочетох едно писмо на Антоан дьо Сент-Екзюпери – последното му писмо. Обезверено. Защото неговото поколение нямало човешко съдържание, духовен живот – било само едно стадо.

Но със страстната цел да се върне на хората духовната същност, духовното безпокойство. Месец след като пише тези редове остаряващият Малък принц излита в последния си полет и дава живота си за поколението, което осъжда.

Не случайно се събираме тук на всеки 24 май и повтаряме, че образованието и науката са важни. Слаба е надеждата да убедим някои политици, защото знаем, че този, който не иска да чуе, не чува. Както се казва в Евангелието от Матей – сърцето на тези човеци е закоравяло и с уши тежко слушат и затворили са очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат”, каза проф. Илчев.

По думите му традицията за отбелязване на празника в СУ е за да може „напрегнали поглед да видим бъдното, не тези или онези избори, било те местни, президентски или национални”.

„Това е нашият празник – а не на тези, които искат да обърнем знанието в стока,в повече пържоли едва ли не. Преди седмица само в същата тази зала лауреатът на Нобелова награда за литература Орхан Памук ни призова да не сме затворници на историята. Но нека да не сме затворници на днешния не особено радостен ден.

Защото образованието и науката са бизнес на бъдещето. Резултатът от него е трудно обозрим. Няма как да заменим публиката с черния асфалт на магистралата. Но без това, което правим днес, утрешният ден няма да дойде. Не ни плаши кризата. Българинът е свикнал да живее във взаимно припокриващи се кризи.

Искаме обаче да гледаме в бъдещето. Празнуваме, защото дори и в това тежко време за година само в залите на университета се случват към 2000 събития”, посочи още ректорът на СУ.

Последвайте канала на