В центровете за бежанци у нас към момента са настанени 3800 души

Към момента в центровете за бежанци у нас са настанени 3800 души, от които 700 са получили статут на бежанци. Това каза днес председателят на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ Никола Казаков на медийния форум "Словото - път към Другия", посветен на интеграцията на бежанците, цитиран от БТА.

Според Казаков интеграцията е не само работа на една институция, а на цялото общество. Той призова за по-добра комуникация между медиите, институциите, ДАБ и неправителствените организации, за да бъде постигната по-голяма толерантност в обществото. Казаков изтъкна, че вече има план за интеграция на хората, получили убежище в България и че основната роля в него имат общините - около 60 процента.

Цифрите са много важни, особено когато говорим за хората, които идват в Европа, каза Роналд Франсоа Вейл, представител за България на Върховния комисариат на ООН за бежанците. По думите му по-важно е да разберем, че зад цифрите не става дума за вълни от хора, а за отделни индивиди, които идват по свои собствени причини. "За Върховния комисариат най-интересни са хората, които имат нужда от международна закрила и за да я получат, трябва да стигнат до различни страни". Роналд Франсоа Вейл призова когато говорим за бежанците, да имаме предвид, че това са човешки същества, а не просто цифри.

Българският народ дълбоко в своята ценностна система е добър и милосърден, отбеляза Христо Григоров, председател на Българския червен кръст /БЧК/. Той посочи, че не бива да се винят българите за негативните им нагласи, а трябва да се има предвид състоянието и социалния им статус. "В момента българинът не живее особено добре - с мизерни пенсии и мизерни заплати той съществува в един мизерен социален статус. Не трябва да се забравя, че 2,5 млн. българи напуснаха страната", припомни Григоров. "В една такава не особено добра ситуация, с напълно разрушена икономика, идват хора, на които започва много активно да се помага. Но тук има един хуманитарен въпрос. Има чужденци, на които ние трябва да помагаме. Това са хора, насилствено изгонени от собствените им къщи", допълни Григоров. Според него ключът за решаването на проблемите до голяма степен е в изпращането на добри послания и за това от особено значение е приносът на медиите.

Свършеното от институциите е само една страна на проблема с чужденците, но има и друг аспект и той е свързан със социално-психологическите нагласи, отбеляза проф.Валери Стефанов. Според него институциите предполагат използването на термини като стратегия, структура и ресурс. Истинският проблем обаче е как българското общество да се научи да бъде по-толерантно, да приеме чужденците не като нашественици, а като съседи и ближни. По думите на проф.Стефанов трябва да се разказват историите на тези хора, защото те са ранени и травмирани.

Българското общество също е психически обременено и в това е огромният проблем - срещат се две травмирани общности, които са подозрителни, невротични и искрата много лесно може да пламне. "Затова трябва да чуем имената и разказите на чужденците. Когато си в кризисна ситуация, най-добре е да разкажеш личната си история", допълни проф.Стефанов.

Последвайте канала на