15% от децата на родители, работещи в чужбина, са с проблеми в поведението

Между 10 и 15 процента от децата, оставени в България, от родители, живеещи и работещи в чужбина, развиват проблеми в поведението и имат нужда от подкрепа. Това коментира пред БТА заместник-директорът на фондация "Партньори - България" Румен Минковски.

Фондацията ще представи днес на форум резултатите от качествено проучване на влиянието на трудовата миграция върху децата, оставени от родителите в страната по проект за подкрепа на транснационални семейства.

Изследването е направено в десет общини. Децата с проблеми в поведението нерядко отпадат от училище и имат сериозни психологически травми. В тази група най-често влизат деца, на които и двамата родители отсъстват.

Според Минковски сред причините за проблемите са, че често родителите са зле икономически, дори и в държавата, в която са отишли, изпращат много малко пари или почти не изпращат и децата са оставени да живеят на възможностите на бабите и дядовците. Другата причина за тежкото състояние е, че бабите и дядовците са родители през поколение - имат различна ценностна система, разбирания за живота и се справят зле със съвременните очаквания за възпитание на децата, допълни Минковски.

Според проучване на УНИЦЕФ-България, направено през 2013 година и огласено в края на миналата година, в България има повече от 260 хиляди деца, които по някакъв повод са оставени без родители. Проучването е установило, че 22 процента от децата в България имат родител мигрант, тоест всяко пето дете живее без единия или двамата родители, които са в чужбина. Според Минковски, въпреки че цифрата звучи стряскащо, вероятно е точна, защото по експертно мнение имаме над 2 милиона мигранти.

Той обаче коментира, че е необходимо да има по-точна статистика, тъй като има и сезонна миграция и трябва да се диференцират различни групи.

По думите на Минковски справящите се добре деца на родители мигранти, най-често живеят с майката в България и са добре икономически.

От фондация "Партньори- България" настояват за мерки за подпомагане на децата на трудовите мигранти и те да станат част от миграционната политика. Организацията настоява за широка обществена дискусия, с която да се дадат ясни критерии за понятието деца на мигранти и то да бъде обособено в самостоятелна група.

От Фондацията искат и законодателни промени по отношение на изоставените деца в частта за фигурата на попечителя и настойника. Според Минковски реално бабите и дядовците нямат почти никакви права, внуците им дори не могат да отидат на екскурзия със съучениците, защото задължително се изисква съгласие от родител, допълни Минковски.

Фондацията предлага да има система за работа, в която да бъдат въведени достатъчно индикатори за измерване на състоянието на децата, които да казват кои са децата на мигрантите, как да ги възприемаме, къде да се регистрира информация за тях - дали в училище или на други места, каза Минковски. Той посочи, че в отделите за закрила на детето обикновено има такава информация, но само, когато детето е в риск или е проблемно.

Цялостна политика за изучаване на проблемите на тези деца - повече проучвания и изследвания, са други препоръки на фондацията. Организацията препоръчва на местната власт да спазва сега действащото законодателство по отношение на децата на родители мигранти, както и да има по-добра координация между общинската администрация, неправителствените организации и центровете за подкрепа на децата.

Гражданското общество да развие експертиза за работа с тези деца, да се разработят програми за консултиране, подкрепа и обучение на деца, родители и и близки, препоръчват още от организацията. Фондация "Партньори- България" ще издаде в края на юни наръчник за работа на деца на трудови мигранти.

Минковски допълни, че някои от децата не са виждали родителите си по седем-осем години. Баба от една от изследваните фокус групи е разказала, че внучето й е споделило, че вече не познава майка си, въпреки че я вижда всеки ден в контактите по скайп.

Според специалистите има пряка връзка между отсъствието на родителите и криминогенни изяви на на непълнолетните. Децата често развиват и тежки психологически травми, както и предизвикателно поведение. Една част от тях се приемат като жертви, носители на вина. Други пък се възприемат като късметлии - някои споделят, че като завършат осми клас, ще напуснат училище и ще отидат при родителите, коментира Минковски като се позова на изводи на предишни проучвания на други организации, както и на лични наблюдения.

Последвайте канала на