319 кибератаки удариха България

България е регистрирала 319 кибератаки, от които 37 с много висок риск само през декември 2014 г., съобщи Красимир Симонски, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи” (ИА ЕСМИС) при откриването на конференция по ИТ сигурност, пише "Монитор".

„Най-често срещаните атаки са зловредният код – 67%, разпределените атаки за отказ от услуги (DDoS) са 18%, 8% са опитите за проникване, а 4% са определени като спам.  Киберпрестъпленията навлизат във все повече аспекти от нашия живот. Във фокуса им е не само икономиката, на дневен ред е и политиката. Навлизат все повече и нови играчи и вече говорим за организирана престъпност, допълни още Симонски.

Той сподели, че в ИА ЕСМИС е внедрен специализиран софтуер като част от защита на мрежата на агенцията, който визуализира трафика. „Картината е поразителна – мрежата гъмжи от паразити и вируси и това, че не ги виждаме с просто око, не е успокоително, защото те си вършат своята работа“, каза още изпълнителният директор на ЕСМИС.

Той посочи, че механизмите на информационната сигурност трябва да навлязат в държавното управление и това не е само въпрос на технологии, но и на управленски механизми и политики.

В Националния център за реакции при инциденти в областта на информационната сигурност (CERT България) към ЕСМИС са постъпили и обработени 2949 сигнала за нарушения във и от българското интернет пространство през 2014 г., обяви Васил Грънчаров, директор на CERT България.

Автоматизираните системи са подали 1832 сигнала, а 1117 са дошли от външни CERT и други организации, включително банки. Общият брой на засегнатите IP адреси е над 46 хиляди, но броят на компютрите е много по-голям, тъй като зад редица IP адреси стоят компютърни мрежи с много компютри, допълни той. Важно е да се знае, че не всеки получен сигнал означава непременно инцидент подчерта Васил Грънчаров по време на конференцията. От видовете инциденти най-голям е делът на DDoS атаките (41%), следват зловредните кодове (35,6%), опити за проникване (4,7%) и бот мрежи (3,32%).

„Най-слабото звено в информационната сигурност е човекът, именно към хората, а не към системите са насочени повечето атаки“, коментира Васил Грънчаров.

„ИТ системите в някои държавни структури са сертифицирани за информационна сигурност, както се изисква от приетата наредба. Сертификацията обаче не е достатъчна, тъй като в законодателството не е предвидена отговорност за нарушаване на информационната сигурност“, добави Грънчаров. Според него ситуацията с информационната сигурност е такава, че не може и не трябва да се разчита само на помощта на държавата.

445 млрд. долара е приблизителната оценка на световните загуби от пробиви в ИТ сигурността, което се равнява на 0,5% до 0,8% от брутния продукт на света, заяви Вим ван Кампен, вицепрезидент на Intel Security/McAfee за Северна и Източна Европа.

Според доклада на CSIS загубите от киберпрестъпления се определят много трудно, тъй като засегнатите често не съобщават за атаките, за да не пострада репутацията им, и това да увеличи косвените им загуби. „ИТ са много важни за икономиката и в България този бранш създава много работни места. ИТ има смисъл за икономиката обаче само ако са защитени и се ползват по правилния начин“, смята Ван Кампен. Според него социалният инженеринг цели провокиране на потребителя без значение дали атаката е насочена към отделен човек или към цяла организация, или инфраструктура. Идеята е, че се разчита на възможността един потребител да бъде провокиран да влезе в някакво взаимодействие с мрежата, например кликване върху един линк, и пътят на атаката е отворен, коментира той.

Последвайте канала на