Разказ за най-топлата ръка и Милен, който спаси човешки живот (аудио)

Наводненията, които цяла година тероризират България, не подминаха и морския ни курорт Ахтопол. Природното бедствие там обаче стана повод за една геройска постъпка.

На Димитровден малкото морско градче беше ударено от силна буря, съпроводена с проливен дъжд, който наводни приземните етажи на къщите по крайбрежната улица.

В този ден 18-годишният Георги е заедно с баща си на кея, където жител на града моли някой да помогне и да изкара лодката му, отнесена от бурята в морето. Без да се замисля Георги се притичва на помощ, тъй като семейството му също има лодка и неведнъж е влизал да я вади в бури.

Този път обаче морската стихия се оказва по-силна от него и той започва да се дави. Бащата се съблича, за да извади детето си, но е спрян от мъж, който е разтревожен да не би емоциите да причинят още по-голяма трагедия. Милен Минков се съблича, хвърля се в бушуващата вода и спасява Гошко.

Вижте и чуйте разказа на мъжа, номиниран за наградата на Сдружение „Самаряни” за високо признание към отделна личност, единствено пред Novini.bg.

Милен Делчев Минков е на 51 години от Стара Загора. Баща на 3 деца е. По професия е международен шофьор.
Любител на природосъобразния начин на живот. Близките му го описват като авантюрист, човек, който обича да опознава нови хора, места, езици, обичаи.

1. Г-н Минков, разкажете ни какво точно се случи на 26 октомври?

На 26 октомври, беше Димитровден, имаше много силна буря. Вятър над 100 км/ч вдигна вълни около 7 метра. Така казват де, не съм ги мерил. При проливен дъжд реката придойде, отнесе дървета и отнесе няколко лодки. Една лодка отнесе в морето, други събори от хелингите. Тази лодка течението я отнесе в залива, блъсна се в кея и се оплете във въжето на една котва, течението я носеше към открито море. Трябваше някой да я закачи с едно въже, да я подсигури за всеки случай. Реши се Гошко, момче 18-годишно, расло край морето, тури един неопрен и по въжето тръгна да я закачи. Там вече какво е станало не видях, но когато започна да се връща, въжето се измъкна и той остана в морето, държейки се за въжето на лодката. Свършиха му силите, защото въжетата са дълги и течението, като ги дърпа, са много тежки. И трябваше някой да му занесе едно въже. Мариян (бащата на Георги, б.р.) се съблече, за да влезе, но той е много тежък, плюс това има и емоция при него, можеше нещо да се обърка. Казах му: „Искаш ли аз да вляза?“, той вика: „Давай!“. Върза ме здраво, не както Гошко го вързаха, та ако се заплете въжето, да можем да се измъкнем. Трябваше двама човека да се вадят иначе. Отидох до Гошо. Той като видя, че влезе някой да му помага, му дойде кураж, силите му бяха накрая... Каза: „Като видях бате Милен да се съблича и да го връзват, ми дойде някаква страшна сила и се стиснах яко за въжето“. И така двамата излязохме, издърпаха ни. Проблемът беше такъв, че въжето е дълго, течението го дърпа и много тежи. Дърпа към дъното. Много хора имаше, помогнаха всички, не само аз – тези, които ме вързаха, тези, които опъваха. Така излязохме на кея, Гошо го измъкнаха, аз останах да си поема въздух. Веднага двама човека се намъкнаха под кея, единият Мариян, да не би нещо да е станало с мен. Хвана ме Мариян за ръката и ме измъкна. Това беше най-топлата ръка, която ме е хващала някога.

2. Предвид лошото време и огромните вълни, защо го направихте? Не се ли поколебахте?

В такива моменти няма време за решение. Все някой трябваше да го направи. Ако не бях аз, сигурен съм, че някой друг щеше да го направи. Но просто бях най-подходящият човек там. Лекичък съм, по въже мога да ходя, във водата също съм добре.

3. Какво е чувството да скочиш в ледената вода с ясното съзнание какво може да се случи?

Водата не ме притесняваше, защото аз моржувам цяла зима. Не е проблем, а и тя не е толкова изстинала. Ако някой друг беше отишъл и не беше успял да свърши работа, а аз съм бил там и съм можел да помогна, после как щях да се погледна в огледалото?

4. Разбрахме, че това не е първият случай, в който се отзовавате на човек в беда. Разкажете ни за останалите...

Другите не са кой знае какво. Не само аз съм помагал, и други са помагали.

5. Бихте ли го направил отново?

Стига да имам възможност, стига да мога. Ако мога и съм уверен, както тук в момента бях уверен, че ще свърша работа – да. Но така просто да скоча и да не мога да помогна - не.

6. Вие сте номиниран за наградата на Сдружение „Самаряни” за високо признание към отделна личност. Чувствате ли се по-специален след случилото се?

Сега чувам, не знаех. В Италия съм в момента. Не. Защо? Нещо, което трябваше да се направи, го направих. Не е нещо кой знае какво. Всеки помага. Хората са така устроени, че в трудни моменти всички си помагат. И тогава стават хората задружни, не когато е лесно.

Чуйте още в звуковия файл.

кадър от спасяването, сн. Бисерка Райкова, Фейсбук

Автор: Вилиана Миделиева

Последвайте канала на