"Гардиън": Сирийските бежанци в България са третирани като престъпници

Сирийските бежанци търсят спасение от насилието в страната си, но се сблъскват със сурови условия в България, която е затруднена от техния брой, пише британският в. "Гардиън" в обширна статия, посветена на сирийските бежанци в България.

В изоставена училищна сграда извън София 380 души, които търсят убежище, живеят в плачевни условия. Те са част от новата вълна от имигранти, повечето от които кюрди от Сирия, които подложиха на огромно напрежение българската система за предоставяне на убежище. Авторът на статията се е срещнал и с някои от сирийските бежанци в България. Двадесет и шест годишната Мизгин Абас, бивша учителка по английски, и съпругът й Ферхад, който е на 30 години, са се отказали от дома си и от приличната си работа в сирийския кюрдски райони и са избягали с децата си, след ако са научили, че свързани с Ал Кайда групировки в съседното село обезглавявали сирийски кюрди и похищавали техните съпруги.

Около 100 души идват на българската граница с Турция ежедневно. Броят им нараства бързо. В миналото в България са влизали средно 1000 бежанци и мигранти. Тази година вече са пристигнали над 6500 души. Българските чиновници се чудят как да им осигурят подслон и средства за приютяването им. Вътрешното министерство се опасява, че до края на годината в България може да пристигна между 11 000 и 15 000 бежанци, повечето от които сирийци.

Бежанците се нуждаят и от медицинска помощ, посочва изданието. В училището, за което се говори в началото на статията, има екип от лекари доброволци. Но бежанците не са получавали никаква медицина помощ от придвижването им дотук от границата, въпреки че между тях имало няколко бременни жени, възрастни и диабетици. В статията се посочва още, че някои от сирийските кюрди, които пристигат в България, се опитват да се съберат със семействата си в Западна Европа.

В България новопристигналите имигранти и онези, които искат убежище, за задържани в затворени обекти и са третирани като заподозрени престъпници, защото са влезли в страната нелегално, което е допълнителна травма за жертвите на насилие, посочва изданието и описва процедурата по регистрация на искащите убежище в България, която може да продължи година. След като са регистрирани, тези хора вече са преместени в други центрове, където имат свобода на движение и правото да останат там, докато се разгледа техният случай. Заедно с обжалването това може да отнеме до три години. Но капацитетът на България в тези центрове е от 3350 легла и центровете са претъпкани до краен предел. Например в главния център за прием в София живеят над 900 души при капацитет от 600 души.

С финансиране от ЕС правителството на Пламен Орешарски Доц. д-р ик. Пламен Василев Орешарски е български финансист, преподавател и политик. Роден е на 21 се надява да подобри условията в онези обекти, които не отговарят на стандартите и да отвори нови центрове за прием. Но приоритет на властите е да ускорят процеса на регистрация и да наемат допълнителен персонал, за да се сведе първоначалната регистрация за искане на убежище до 21 дни.

Докато правителството се опитва да управлява онова, което нарича криза, граждански групи се опитват да попълнят празнините, подчертава статията и посочва като пример инициативата на групата Приятели на имигрантите, която миналата седмица раздаде храни за 3000 лева и обувки за 1800 лева на 700 души, живеещи в център за прием близо до турската граница.

Във Фейсбук също има група за подпомагане на бежанците, която от 40 членове вече е нараснала до 2000, се отбелязва в статията.

Последвайте канала на