60% от родителите плащат за уроци

Високи нива на неграмoтност се наблюдават и в областите Сливен, Ямбол, Ловеч, Силистра и Стара Загора. Неграмотността сред младежите от 20-29 г. в Сливен е близо 8%, а сред подрастващите между 9 и 18 г. е малко над 4%.

Одитният доклад показва още, че нивото на неграмотност е най-високо при населението от ромски етнос и най-ниско сред българската и турската етническа група. А неграмотността в селата е два пъти по-висока от тази в градовете.

Близо 60% от родителите плащат за допълнителни уроци на децата си, въпреки това над 47% от 15-годишните имат слаби резултати по български език и математика. Това показва одитът на Сметната палата, който обхваща периода от януари 2019 до края на юни 2023 година.

Според доклада резултатите по български и математика се влошават на всеки следващ образователен етап. Последните изследвания от 2012, 2015 и 2018 г. показват, че четивната грамотност на учениците и резултатите по математика поставят България сред страните под средното ниво за Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. 59% от родителите пък записват децата си на допълнителни уроци.

Основният дял е на родителите, които вярват, че подготовката в училище не е достатъчна, за да бъде прието детето им в университет. Немалко са и тези, които смятат, че материалът в училищата е труден и за да се справи техният ученик, то той има нужда от допълнителни занимания. При други пък целта е допълнителни знания по интересен за тях предмет.

Делът на неграмотните между 20-29 години в България е сравнително висок. Сред първите в негативната класация се нареждат област Добрич. Там близо 18% от подрастващите между 9-18 г. не могат да четат и пишат, в групата от 20 до 29 г – над 19%. А сред общините, в които над 10 на сто е неграмотното население, се нареждат Криводол, Малко Търново, Гурково и Чирпан.