Обичаме да сме патриоти, но повече обичаме руската култура и сръбската музика

„Нашата работа зависи от нашите собствени усилия“
~ Васил Левски

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Обичаме иновациите, но мразим айтитата, щото зѝмат много големи заплати.

Не обичаме дори мигач да даваме, обичаме да псуваме неразбралите намеренията ни пешеходци, дръзнали да пресекат пред нас, непрочели мислите ни.

Обичаме да гепим от служебната нафта, но всички други я съсипàха тая държава… основно с кражбите си.

Обичаме да караме с превишена скорост, но най-мразим някой друг да го прави.

Обичаме да мразим Запада, докато правим фирмички за „усвояване“ на еврофондове, точно както обичаме да плюем Запада, пишейки у Фейса от кафенето пред Айфеловата кула.

Молим се за инвестиции, но мразим инвеститорите, защото „искат да ни изкупят държавата“. Самите ние инвестираме само в чалготеката, силикона и екскурзиите до Запада, откъдето да плюем по Запада.

Обичаме да се вайкаме, че България няма производство, когато НСИ ни каже, че има и че върви нагоре, псуваме „лъжците“ и с умиление си спомняме по байтошово колко по-добре си бяхме и каква велика ни беше държавата с всичкия му там брак и боклук.

Обичаме да се подиграваме на макетата, че крадат история, докато ние сме… тракийци.

Обичаме да сме патриоти, но повече обичаме руската култура и сръбската музика.

_________________

Корупцията я мразим, понеже не можем да намажем от нея. Казваме: е-е-е-ех, да имаше кой и на мен да „даде“. И търсим начин да курдисаме, ако не себе си, то поне детето – следващото поколение – на хубава службица, където да му падат далаверки. Кражбата от общото ни е любимото нещо, иначе сме патриоти.

Обаче обичаме да проклинаме всеки, който не е спазил правилата до последната запетайка. Правилата са за другите. Затова се караме, псуваме и бием по светофари и кръстовища, по улици и тротоари. Защото ни настъпват по егото, а то е болнаво и чупливо, пà ние сме най-мъжките мъже.

Обичаме да имаме „лагер“. Я руски, я американски, я някакъв друг. Мразим мисълта, че можем да сме в собствен лагер и че геополитическото ни положение може да ни даде лост ние да извиваме ръце, вместо нашите да извиват. Страх ни е. И малко ни мързи.

Обичаме да се фукаме с измислици и да се пишем, че ние сме дали всичко на света, но успелите българи ги плюем, най-обичаме това да правим. Георги Господинов, Мария Бакалова, Гришо, Бербатов, всичките са „късметлии“ и некадърници. Но виж – с митични летящи чинии и тайни цивилизации – сме горди. Но най сме горди, че сме били „роби“.

Това е най-малко споделяният и познаван цитат от Левски. И май никой не си го е татуирал изобщо. Става дума за усилия, при това собствени… ние не обичаме да правим усилия. Ние обичаме другите да правят максимума за нас, а ние – санитарния минимум; ако пък можем да минем и без него, най-добре, че да се не минем!

Обичаме да псуваме Запада от плажовете на Запада. Обичаме да хвалим русия, но внимаваме никога да не ни се удаде да я посетим. Сега вече е по-удобно да си намираме оправдание – има война, не можем вече да я посетим. А защо не сме я посетили десетилетия досега…? Не е ваша работа, подлоги.

Обичаме да се фукаме с най-древната азбука, дето е на няколко хиляди стотин милиарда години, най-стара в галактиката, но не искаме 24 май да ни е национален празник, искаме 3 март – денят, в който руснаците изместили стария господар – османците. Смяната на господари е национален празник, особено много ни харесва децата ни да не са прочели, че в Санстефанския договор България не съществува, а има задунайски окупирани територии. Че да продължат „традицията“ да са коленопреклонни благодарници до гроб.