ГЕРБ: Законови промени предвиждат оптимизация на университетската мрежа и по-тясна връзка на висшето образование с бизнеса

  • 27 ноември 2019 14:43

  • 379
  • 0
ГЕРБ: Законови промени предвиждат оптимизация на университетската мрежа и по-тясна връзка на висшето образование с бизнеса
© Pixabay (архив)

Със законови промени разширяваме обхвата на академичното самоуправление, като даваме право на университетите да сключват договори с профилирани и професионални гимназии за осъществяването на съвместна учебна дейност.

Това коментира народният представител от Парламентарната група на ГЕРБ Таня Петрова по време на дебатите в Народното събрание относно проекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование. Според варненския депутат и дългогодишен училищен директор законовите изменения, приети на първо четене, развиват екосистема между университетите и средните училища, за необходимостта от която се говори отдавна. „Това ще допринесе за въвеждането на иновации в образованието, за създаването на нови модели училища, на нови модели на преподаване и разработване на учебни програми”, смята Петрова. По думите й повишаването на качеството на средното образование ще се отрази положително и върху качеството на висшето образование, тъй като двете системи са пряко свързани.

Предлагат ректорите на държавните университети да сключват договор за управление с министъра на образованието

Промените в закона предвиждат оптимизация на университетската мрежа и насърчаване на профилираната специализация, отчете още народният представител, като припомни, че България е страната в ЕС с най-много държавни висши училища спрямо броя на населението. „През 2018 г. ЕК финансира независим експертен преглед на изследователската система в България, вследствие на който беше направена препоръка за радикално намаляване на тази фрагментация чрез сливане и окрупняване”, обясни Петрова по повод предвижданата в закона възможност за мораториум върху откриването и преобразуването на висши училища, както и на основни звена и филиали към държавните висши училища.

„Решаването на проблема с разминаването между търсенето и предлагането на умения на пазара на труда няма как да стане само с административни мерки”, убедена е Таня Петрова. В изказването си от парламентарната трибуна тя изтъкна необходимостта от система за средносрочно и дългосрочно прогнозиране на търсенето на пазара на труда, така че да се отчита целият комплекс от фактори, в това число тенденциите в преструктурирането на икономиката, технологичното развитие, ръста на производителността вследствие на автоматизацията и оптимизацията на процеси, появата на нови професии и промяната в характера на съществуващите.

„Необходим е механизъм за управление на уменията, който да служи като основа за планиране във висшето образование, за целенасочени промени в учебните програми и учебното съдържание, за прилагане на нови методи на преподаване и иновации в процеса на обучение”, категорична е Таня Петова. По повод предвижданата в закона възможност работодателите да сключват договори със студенти за осигуряване на стаж по време на обучението и на работно място след това, варненският депутат подчерта, че трябва да се развие система от партньорства между бизнеса и университетите. „Важно е да осигурим достъп на студентите до новите технологии и за получаване на опит в реална работна среда. В някои държави например подобен опит се придобива, като обучението се осъществява по т.нар. „сандвич програми“. Те включват задължителен стаж по изучаваната специалност в реална работна среда в рамките на един семестър или на цяла година”, уточни Таня Петрова.

По думите й повишаването на качеството на висшето образование зависи от преориентирането на системите за управление на качеството от процеси към резултати, създаването на гъвкави пътеки за учене и на система за управление на уменията, подобряване на академичните програми и на учебното съдържание, повишаване качеството на преподаване и т.н.

Красимир Вълчев: Вървим към дуално обучение и във висшето образование

„Всички университети в България имат стратегии за управление на качеството, но в доклад на ЕК за системите за осигуряване на качеството във висшето образование от януари 2019 г. се констатира, че тези стратегии съществуват основно като формалност и рядко се прилагат реално. Затова е важно да има регламент, който да гарантира, че формалната рамка ще се превърне в работещ механизъм за мониторинг и оценка на ефективността и ефикасността във висшето образование”, заключи Таня Петрова.

Тя напомни, че до 13 декември могат да се подават предложения по текста на законопроекта, чийто вносител е Министерски съвет.

Последвайте канала на

Филип Епитропов
379 0

Свързани новини

Коментари 0

Добави коментар

Добави коментар

Водещи новини