Програма подкрепя творците в образованието по изкуствата и по културата

Директорите отчетоха като пропуск недостатъчната информираност на обществото за всички дейности, които осъществяват по отношение на подготовката на децата, включително за наградите, които те получават на национални и международни конкурси.

Отбелязана беше и необходимостта за задълбочаване на комуникацията и реализирането на повече съвместни творчески проекти между средните училища с университетите и културните институции.

Това е едно от решенията, които бяха обсъдени по време на срещата на директорите на училищата по изкуствата и по културата с министър Боил Банов, която се проведе в Балчик днес.

„Всички директори поемат отговорността да направят така своите програми и механизми за кандидатстване на преподаватели в тях, че образованието и биографията на еднн творец, неговите качества на педагог да са водещи, а не това дали може да изпее или изтанцува нещо“, обясни министър Боил Банов. Той уточни, че тези правила не нарушават действащата нормативна уредба.

„Преподавателите предложиха идея, която ще подкрепя – Министерството на културата в новия бюджет да създаде програма, която да подпомага проекти на нашите училища по изкуства, които под различна форма да канят за лектори и преподаватели големи български артисти. Така и чрез нормативната база искаме да дадем ясен знак към всички можещи и успели хора, че уважавяме труда им и те имат място при нас“, заяви на брифинг след срещата министърът на културата Боил Банов.

Специализирани сесии към Министерството на културата да подпомагат връзката между училищата и творците. С финансовата подкрепа от бюджета на институцията директорите ще могат да реализират проекти за работа на младите таланти с изявени творци.

Всички ръководители на средните училища представиха имена на творци, които са работили с техните възпитаници. Сред тях са: Минчо Минчев, Мила Георгиева, проф. Атанас Кръстев, проф. Пламен Братанов, Веско Ешкенази, проф. Борислава Танева, проф. Пламен Марков и още близо 100 изявени творци в различни области на изкуството и културата, като между тях са не само български, но и чужди автори и изпълнители от световна величина.

Директорът на Националната гимназия за приложни изкуства „Свети Лука“ Лилия Балева и колегите й споделиха своя опит в привличането до момента на известни творци. С нейните ученици през годините са работили имена като: Павел Койчев, Светлин Русев, Станислав Памукчиев, Георги Чапкънов, Ивайло Мирчев, Христо Харалампиев и още много други, които с удоволствие приемат поканите за изложби, уъркшопове, участия в конкурси, дарения.

Единствената възможност не е да накараме един известен творец да стане класен ръководител, подчерта г-жа Лилия Балева и допълни, че много от професорите във висшите учебни заведения и хора на изкуството са били преди това преподаватели в училицата по изкуство.

Към момента специализираните училища по изкуствата и по културата получават само делегиран бюджет за обучение, който не включва средства за допълнителни художествено-творчески дейности. Целта е с осигуряването на финансова подкрепа да се дадат нови възможности за реализиране на разнообразни форми на работа с млади таланти, ръководени от изявени творци.

Някои от преподавателите отбелязаха необходимостта от осъвременяване на нормативната база за подбор на специалисти, съобразно динамиката на образователния процес, като сред водещи критерии да са творческото портфолио и педагогическите умения.

Общо е убеждението на ръководителите на учебните заведения по изкуствата и по културата, че участието на изявени творци в обучението повишава качеството на образованието, надгражда професионалните и творчески компетентности, разширява възможностите за кариерна реализация на учениците.

През годините училищата по изкуствата и по културата имат установени практики по привличавето на личности с богат международен опит в обучението – чрез организирането на майсторски класове, концерти, изложби, работни срещи, творчески работилници, пленери, симпозиуми, методическа помощ от университетски преподаватели, участие в комисии за придобиване на професионална квалификация, участие в жури на конкурси и други. За по-продължителната им активност в учебна среда обаче училищата срещат финансови затруднения. Реализацията на събитията до момента се е основавала на лични контакти или доброволни инициативи, финансирани от училищния бюджет и спонсорства.
Друга мярка, с която се ангажираха директорите на специализираните институти, е да включат в училищните планове и вътрешните правилници по-широки възможности при кандидатстване, които да улесняват влизането на творците в класните стаи.