Януари. Месецът, в който републиките умират – от Римската до Американската

________________________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията на Novini.bg.

Ще се опитам да не мисля за факта, че Доналд Оранжевия Дон на Мафията извива и извива ръцете на целия свят, а накрая притисна в ъгъла една жена в безизходица, за да му даде нейната Нобелова награда.

Толкова е жалко, че мога до други ден да пиша смешки за тоя „лидер“, но е прекалено лесно, а и съм сигурен, че и вие вече сте си намислили поне 15 различни смешки по темата.

Затова ще предпочета нещо малко по-образователно, в стил „на този ден в историята“.

Помните ли, че преди три дни (по повод годишнината от пресичането на Рубикон) си поиграхме малко с темата „Юлий Цезар“? И сравнихме неговата малка каскада след Рубикон с „Рубикона“ на Тръмп и как и от двете няма връщане назад? И, ако помните (ако не от текста, поне от училище, че) Цезар накрая малко го „елиминират“, превръщайки го в поставка за ножове.

Да подходим последователно и да видим (като своеобразно продължение/Част II, ако щете) какво се случва после – след Цезар, Рубикон и падането на Републиката (нещо, което заплашва да се случи и при Оранжевата салата Цезар, която владее Белия дом… паралелите просто сами се чертаят).

На пръв поглед това изглежда като церемониален акт: почетно име, символично признание, нищо повече. Реално това е моментът, в който Римската република умира де факто, макар да продължава да съществува де юре още десетилетия.

Октавиан получава върховен контрол над ключовите провинции, в които са разположени легионите; получава imperium maius – върховна военна власт над всички останали магистрати; получава почетното име „Август“ – дума с религиозно и сакрално значение, намекваща за божествено одобрение.

И особено важното: след това Републиката е срината, обезсилена. Просто продължава да функционира ритуално. Сенатът заседава, но „знае границите си“; законите се приемат, но! знаят КОГО ДА НЕ ЗАСЯГАТ; и изборите се провеждат, но без реална алтернатива.

Историците по-късно ще нарекат това Принципат. Форма на управление, която изглежда като република, но работи като автокрация.

16 януари 27 г. пр.н.е. . . .

Като годишнина е само няколко дни след годишнината от преминаването на Рубикон – 11 януари 49 г. пр.н.е.

На 13 януари (по средата между двете дати) имаме и една друга годишнина: 13 януари 2021 г. – вторият импийчмънт на Доналд Тръмп.

Има нещо около този януари и диктаторите.

Да съберем сега трите и да видим какво ще излезе.

Тази „шега“ не се появява за първи път. А и колко от вас вярват, че е шега? Това е стар номер – тестваш, пробваш, ако мине—мине, ако не: „шегувам се“.

Пробутва идеята, че американците да свикват с нея. Уж като шега. Пък тя заживява свой живот. Хардлайнерите му започват да я повтарят, да я правят на меме, да я шерват в социалните мрежи, набива се в очите на хората. Малко по малко…

Сега… важно е да направим едно базово уточнение, което често се пропуска: в САЩ все още има ясни закони и конституционни разпоредби, които уреждат изборите. Президентът няма правомощие просто да ги „отмени“.

Нито военно положение, нито извънредна ситуация, нито президентски указ автоматично анулират Конституцията.

НО!...

Проблемът не е в липсата на правила, правила си има. Проблемът е в това, че Тръмп просто ги пренебрегва. Отказва да им обърне внимание дори. Ако изборите през ноември се състоят, законодателите на демократите (то е повече от ясно) ще получат мнозинство, което значи, че ще има импийчмънт и изхвърляне от властта.

Затова Тръмп се подготвя да забрани на изборите да се случат. Миналата година – за президентските избори – тръмписти унищожиха безброй пощенски кутии, с което унищожиха стотици хиляди бюлетини. Да, в някои части на САЩ може да се гласува по пощата.

Сега си представете същите тези хора, но вече облечени в реална федерална власт, колко далече са готови да стигнат.

Доналд Тръмп многократно показа, че възприема закона не като задължителна рамка, а като препоръка, която важи, само ако му е удобна.

Дори игнорира съдебни заповеди или най-нагло ги обявява за „нелегитимни“. И нищо не последва от това. Той е осъден, не забравяйте, по 34 обвинения.

Логиката е проста: какво ще ми направят? Съдията бил отсъдил! Е и? Какво от това? Какво ще ми направят? Армията е моя, ФБР е мое, ЦРУ е мое, военното разузнаване е мое, Върховният съд е мой. Какво ще ми направят? Кой ще ми го направи? Как ще ми го направи?

Тръмп дори нападна Венецуела БЕЗ разрешение от Конгреса.

Той се има за император и това е. Та, да – в Америка има механизми, които НА ТЕОРИЯ уреждат изборния процес и пречат на президента да ги опорочи. Но на практика, Тръмп показа, че не зачита ни закони, ни институции, ни съдебни заповеди.

Така че, изкарвайки хората извън нервите им, пращайки им терористите от ICE, Тръмп само чака на някой да не му издържат нервите (това вероятно ще се случи скоро), да нарани агент, за да въведе военно положение, Martial law, под което да забрани провеждането на избори или да забрани на хората да излизат от домовете си по време на избори.

Да, няма право. Но той нямаше право и да напада Венецуела без разрешение от Конгреса, пък това не го спря. Нямаше право и да кара имиграционни агенти да се преструват на редова полиция. Но и това не го спря.

Ако се чудите, военното положение е извънредно положение, при което военните поемат контрола над управлението, временно СПИРАТ ЦИВИЛНИТЕ ЗАКОНИ И ПРАВА И МОГАТ ДА ЗАДЪРЖАТ ХОРА БЕЗ СЪДЕБНА ЗАПОВЕД.

Императорска логика, нали?

Помните ли, че по време на кандидат-президентската си кампания Тръмп каза на последователите си, че ако гласуват сега за него, повече няма да им се налага да гласуват? Явно той и „съветниците“ му отдавна са си планирали циментирането във властта, но той – бидейки малко обратното на остър – се изпусна и го разкри още тогава.

Сега се „шегува“, че няма да има избори. А нещата лека-полека си отиват към руско-белоруски сценарий за пожизнена власт и после предаването ѝ на някой „наш“. САЩ заприличват на държава от Третия всят все повече и повече с всеки изминал ден.

Доналд Тръмп пресеча Рубикона на здравия разум, законността и сдържаността; и, както Цезар, го направи напълно съзнателно.

Когато Тръмп казва открито, че не му трябва международно право, че собствената му моралност е единственото ограничение пред него, той (освен, че ни показва среден пръст, също така и ни) обявява, че е преминал отвъд линията, където правилата важат.

Това беше неговото преминаване на Рубикон. Отмятаме си в календара, че сме отбелязали годишнината.

Следващата годишнина е от падането на Републиката и възкачването на „императора“.

На 16 януари 27 пр.н.е. римският Сенат дава на Октавиан новото име „Август“.

16 януари 2026 г. Тръмп „на шега“ се прицели в изборите. Републиката е пред разпад, „императорът“ се готви да получи новата си титла.

Октавиан получава върховен контрол над легионите; получава върховна военна власт над всички останали магистрати; и става „Август“.

След това Републиката е срината, обезсилена. Просто продължава да функционира ритуално. Сенатът заседава, но „знае границите си“; законите се приемат, но! знаят КОГО ДА НЕ ЗАСЯГАТ; и изборите се провеждат, но без реална алтернатива“.

Изглежда единствените хора, които наистина се учат от историята, не са тези, които искат да избегнат тя да се повтори, а именно онези, които старателно се опитват да я повторят.