Ивет, убила баба си Виолета Донева: Няма да мога да отида на бала, а искам хубава рокля и да се забавлявам

"Ивет борави с богат речников фонд. Адаптира се бързо, говори на "ти". Демонстрира защитни нагласи при споделяне на значима информация за себе си и ниска склонност към себеразкриване. Забелязва се настойчиво поддържане на фасада на адекватност и контрол и неглижиране на лични недостатъци. С напредване на времето изразява нетърпение: "Свършихме ли, че ми се пуши?"."

Това са само част от заключенията, до които стигат специалистите, участвали в петорната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на Ивет Стайкова, обвинена в убийството на собствената си баба - актрисата Виолета Донева, съобщава 24 часа. В изследването четиримата доктори в подробности описват и анализират реакциите на девойката по време на срещите ѝ с тях.

От записките става ясно, че държанието на момичето е повече от неадекватно. Например - по повод задържането си за смъртта на актрисата Стайкова казва: "Обвиняват ме, че съм убила баба си... Е, липсва ми, бяхме близки. Но аз имам алиби, бях с един приятел, чакам го да ми дойде на свиждане и да каже дали ще свидетелства."

Според психолога: "По отношение на извършеното деяние Ивет се представя в ролята по-скоро на косвен участник в събитията и своеобразна жертва на цялата ситуация".

Виолета Донева завещала имоти за милион на внучката си Ивет три месеца преди да бъде убита от нея

Специалистът допълва, че тя избягва да анализира миналото си поведение рационално и в дълбочина, както и че не е налице индикация за травматично преживяване от случилото се. Ставало въпрос за фасадна демонстрация на неясни и недоизказани чувства на самосъжаление: "Няма да мога да отида на бала, а искам хубава рокля и да се забавлявам".

В експертизата докторът, който разговаря с нея, допълва, че са налице "форми на защитно поведение, намиращи своя израз в омаловажаване, завоалиране и пренебрегване на дадени факти, както и пречупването им през призмата на собствените ѝ разбирания. В този смисъл психичната ѝ годност пълноценно да участва в наказателното производство е вън от всяко съмнение".

В изследването е споменато, че интелектът на девойката е в средната норма - IQ-90. При вербалните умения отчитала добра обща осведоменост и ниво на социални компетенции, кореспондиращо с възрастта и образованието ѝ. Разговаряла свободно, отговаряла подредено и последователно на зададените въпроси.

Относно личността ѝ психолозите обясняват: "Значително дисхармонична личност, която ce характеризира с повишен егоцентризъм, емоционална незрялост, трудности в обективно тестиране на света и действията на другите. Данните я описват в неблагоприятна светлина като гневлива, импулсивна, емоционално повърхностна, непредсказуема, неконформист, пренебрегваща социалните правила, противопоставяща се на и отхвърляща утвърдени авторитети. Слабо толерантна е към скуката и поведението ѝ показва забележително неуважение към социалните стандарти. Понякога демонстрира слабо развито съзнание, загуба на морал и размити лични ценности. Отдадена е на собствените си потребности. Обикновено не може да отлага задоволяването на импулсите си. Показва липса на критичност и може да действа, без да отчита последиците от поведението си."

За отношенията ѝ с другите експертите казват, че "те често са повърхностни и плитки". От време на време създавала много приятно впечатление, защото била "социално гъвкава и лишена от тревожност и чувство за вина".

Ивет изпитвала потребност другите да я ценят и да ѝ се възхищават. Искала да бъде свободна в следването на своите лични принципи и убеждения и да постигне зачитане като личност със собствени права. В момента чувства, че е попаднала в неблагоприятна ситуация, от която няма сили да се защити.

"Изтощената ѝ жизненост създава нетърпимост към всяка по-нататъшна стимулация или изисквания към нейните сили. Това чувство на безсилие, съчетано с фрустрацията от факта, че не е в състояние да контролира събитията, я прави възбудима, раздразнителна и дистресирана. Тя е прекалено чувствителна спрямо каквато и да е критика и заема положение на защита. По време на проведените изследвания проявява ярко изразени личностни особености, доближаващи я до психопатоподобен тип акцентуирана личност (Акцентуация е особеност на характера, при която отделни негови черти са извънредно усилени, отнася се до крайните варианти на поведенческата норма - бел. ред). Демонстрираната самооценка разкрива множество малоценностни преживявания и формирани от тях комплекси. Зад този тип личност стои дълбоката и неосъзната вътрешна неудовлетвореност. Демонстрира слаба толерантност към рутинни дейности, които бързо пораждат скука."

Експертът допълва, че животът на Ивет е бурен и е изпълнен със "събития по острието на бръснача".

Резултатите установяват и завишение в скалите на физическа агресия, защото ето какво споделя Стайкова: "Познавах хора, които ме принудиха да стигна до сбиване с тях. Ако се нервирам, мога да ударя плесница, но ако някой ме удари пръв, връщам му го. Тези, които ме нападат, трябва да бъдат набити."

Проявява и вербална агресия: "Когато хората не споделят моето мнение, аз споря с тях. Ако някой ми досажда, мога да кажа спокойно какво мисля за него."

Използва и индиректна агресия, като гневни пристъпи, чупене на предмети. Медицинските лица заключават, че скалата "вина" след агресия е много занижена и обикновено е налице хронично чувство на празнота.

Последвайте канала на