Всеки пети шофира с телефон в ръката

Слушай новината

Превишената скорост, недоброто обезопасяване на автомобила, употреба на алкохол, шофирането с телефон в ръка или друг вид разсейване, както и шофирането без колан са сред ключовите рискови фактори на пътя.

Това обясни председателят на Държавната агенция "Безопасност на движението по пътищата" Малина Крумова по време на откриването на кръгла маса, посветена на темата за пътната безопасност, предава "Дневник".

По време на конференцията бяха представени и обсъдени и резултатите от проект "BASELINE", който цели да се разработят общоевропейския показатели за по-точно измерване на нивата на пътната безопасност на държавите-членки на ЕС. Някои държави измерват от десетки години основните показатели, но България се включва в проекта за пръв път.

Данните за България бяха представени от д-р Милен Марков, който обобщи, че България е на едно от последните места в Европейския съюз по използването на колани от пътниците на задната седалка. По думите му, по някои показатели, свързани с пътната безопасност, България не заема последните места, но въпреки това данните са тревожни.

"Безопасността на движението по пътищата е отговорност на всички нас. Не е възможно проблемът да бъде решен с една или няколко мерки", подчерта Марков.

31% от пътниците на задните седалки слагат колан

Докато по автомагистралите и извън населените места около 90% от водачите спазват скоростните режими, в рамките на населените места това важи за по-малко от половината от тях (45%). Високата скорост води до много по-тежки последствия при възникване на катастрофа. При скорост от 80 км/ч и по-висока при удар на пешеходец смъртта е неизбежна.

Твърде честото водачите и пътниците пренебрегват необходимостта от използване на обезопасителни колани, показват данните от изследването. Около 20% от всички водачи не ги поставят. Още по-притеснителни са данните за пътниците, пътуващи на задните седалка - по-малко от 1/3 от тях слагат обезопасителни колани (31%). Дори на автомагистралите, където средната скорост на движение е над 116 км/час, само около 34% от пътниците си поставят коланите, показва изследването.

По отношение на детските столчета е установено, че в едва 60% от автомобилите, превозващи деца, са налице системи за обезопасяването им. Въпреки това, допълнително изследване, проведено чрез инспекции вътре в автомобилите показва, че в 40% от автомобилите, в които все пак са монтирани детски столчета и системи за обезопасяване, те се използват неправилно и на практика не предпазват напълно при произшествие.

Демерджиев не одобрява ограничение в мощността на автомобила за младите шофьори

На различните видове пътища (междуградски, магистрали и други) между 5% и 7% от наблюдаваните водачи използват мобилни устройства. На 10 автомагистрални точки при засичане в работен и почивен ден са регистрирани 699 водачи с телефон в ръка. В градовете нещата са още по-притеснителни, показват данните от изследването.

Всеки пети шофьор кара с телефон в ръката

Налице са преброителни локации, на които е измерено, че повече от една пета от водачите държат телефон в ръката, докато управляват моторно превозно средство. Такова рисково поведение е наблюдавано и при професионалните водачи на автобуси, превозващи пътници по междуградски маршрути. От тях при точково измерване 5% държат телефони в ръцете си, обясни при представянето на данните от изследването Милен Марков.

По думите му, има висока вероятност практически много голяма част от тях в рамките на дадено пътуване да използват в един или друг момент мобилни апарати, докато са зад волана и управляват автобуса. Съгласно данни на ЕК използването на мобилни апарати, докато управляваме превозни средства се е превърнало в "епидемия в Европа", а разсейването стои зад една четвърт от всички настъпили инциденти на пътя.

В България има около 2.5 милиона активни водачи на леки автомобили, от които около 15 600 души във всеки един момент от денонощието, в работен и почивен ден, са готови да седнат зад волана и да управляват автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над максимално допустимата по закон и на практика това се случва. В България законовата граница за допустимо наличие на алкохол в кръвта е една от най-високите в ЕС, а според данни на Световната здравна организация, България е една от страните от ЕС, в които се наблюдава редовна прекомерна консумация на алкохол.

В рамките на изследването са наблюдавани 5807 мотоциклетисти, 6441 велосипедисти и 618 пътника. Общият показател за всички пътища е симптом за това, че в България делът на водачите и пътниците, придвижващи се на мотоциклет, които използват предпазни каски е висок.

100 години ще са нужни за обновяване на автопарка в България

И все пак 4% от тях си позволяват да не поставят предпазни каски, докато използват един от най-опасните модули на транспорт - мотоциклета. В градовете 6% от водачите и пътниците на мотоциклети решават да дадат израз на "смелостта" и "уменията" си, докато са на мотоциклета, без да помислят за безопасността си и не поставят предпазни каски, съобщават още от Държавната агенция за безопасност на движението по пътищата.

Носенето на каска от велосипедистите в България не е задължително. Въпреки това една пета от велосипедистите решават да се предпазят и поставят обезопасителна каска, докато са с велосипед.

В България има около 2.5 милиона активни водачи на леки автомобили, от които около 15 600 души във всеки един момент от денонощието, в работен и почивен ден, са готови да седнат зад волана след употреба на алкохол.

Ключовият показател за безопасност на автомобилния парк, предвиден от ЕК, се определя като процент нови леки автомобили, които имат оценка за безопасност по Евро NCAP равна или по-висока от 4 звезди (Европейска програма за оценка безопасността на новите МПС). От тези нови новорегистрирани моторни превозни средства около 2/3 имат 4 или 5 звезди по Европейската програма за оценка безопасността на новите МПС (Евро NCAP).

През 2019 и 2020 години делът на новите автомобили от всички новорегистрирани за съответната година е 10% и 7%. Изследването показва, че автопаркът в България остава твърде стар, а делът на новите автомобили в целия автопарк и през двете анализирани години е равен на 1%. Според изчисленията теоретичните изчисления автопаркът в България би могъл да се обнови с този темп за 100 години.

Не е достатъчно да броим жертвите и ранените

Общо 19 страни от Европа участват в проекта, като водещата организация е Белгийският институт за пътищата (VIAS Institute). В момента в България, а и в други европейски държави, основният показател за безопасност на движението се изчислява в брой загинали и ранени в катастрофи на един милион души население. Според Европейската комисия обаче тези показатели не предоставят достатъчно информация за ефективността на политиката, водена от националните правителства, тъй като са силно повлияни от демографските процеси. В много от по-развитите страни в ЕС се наблюдава увеличение броя на населението при относително запазване на нивата на интензивност на движението.

Обратно, в по-слабо развити страни членки се наблюдава отлив на население, съпътстван от увеличение броя на пътуванията и тяхната продължителност. Всичко това изкривява получените данни и оценката на нивото на безопасността на движението в отделните страни членки. Проблемът е валиден и за България, през която преминава сериозен транзитен трафик, което не се взима предвид при отчитане на нивата на пътния травматизъм. В някои страни-членки на ЕС ключови показатели за ефективност на политиката по безопасност на движението по пътищата са въведени от десетилетия.

За да няма друга майка, която да лежи върху ковчега на детето си: ПП-ДБ с кръгла маса за убийствата на пътя

Тези ключови показатели са стандартизирани от Европейската комисия и са свързани с употребата на алкохол, управление на моторно превозно средство с превишена скорост, използване на предпазни колани и детски седалки, разсейване по време на шофиране поради употреба на мобилно устройство, използване на предпазни каски при управление на мотоциклет и велосипед, безопасност на автомобилния парк.

В рамките на проекта от екипа на Държавната агенция са участвали в измервания на 6 от общо 8 ключови показатели на повече от 282 места в цялата страна - както на автомагистрали, така и на извънградски пътища и градски улици. Първичните данни от общо 5322 на терен, извършени както през работни, така и през почивни дни, са обработени и анализирани и в края на юли миналата година, след което са изпратени на международния координатор на проекта. Въз основа на данните от изследването са изчислени ключовите показатели и значението им за определяне нивото на безопасно поведение на участниците в движението в България.

"Не е достатъчно да кажем колко са загиналите и пострадалите по пътищата. Трябва да се опитаме да определим уравнението и всички променливи в него. Да се опитаме да влияем на тези променливи, за да получим различен резултат. Именно това е и задачата на комплексния проект, резултатите от които ще ви представим днес", обясни Малина Крумова.

По думите й, целта е въз основа на научно събраните данни и информация да се разработят адекватни методи за справяне с проблемите с пътния травматизъм, които да се превърнат в политика по превенция.

"Когато говорим за пътна безопасност, да не говорим само за пострадали и жертви по пътищата, а за факторите, които водят до тези резултати", добави Крумова.

На форума участваха представители на организаторите от Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата" участници от Европейската комисия, Европейския съвет за транспортна безопасност, както и представители на българските институции и неправителствени организации, ангажирани с безопасността на движението по пътищата.

Последвайте канала на