Психологът Калин Гайтанджиев: Адриан се е чувствал значим, карайки с брутална скорост

11 май 2023 11:37
3762
3

"Психическото състояние на човек не е константа, то се променя. Хората, които убиват, използвайки колите за оръжие, сами по себе си не са убийци, но извършват престъпление с отнемане на човешки животи. Работил съм с такива масови убийци в затвора. Единият беше анихилирал семейство - мъж, жена и дете, на пешеходна пътека в кв. „Дружба“. Другият беше убил 4 човека на спирка на бул. „Цариградско шосе“. Тези случаи са отпреди 25 - 30 г. Тогава тези хора бяха масови убийци, при които се гледаше оръжието на извършване - автомобил". Това каза пред Телеграф психологът Калин Гайтанджиев.

На въпрос тези масови убийци нарочно ли са искали да газят и убиват, или е станало инцидентно и каква е приликата между тях, психологът отговаря следното: "Не, не са искали. Вие търсите мотив, както и правораздавателните органи - какво е накарало човека да извърши дадено престъпление. Но не всичко в живота ни подлежи на логика. От работата ми в затвора съм разбрал какво кара убиеца да убие, изнасилвача да изнасили, но познавайки извършителите като хора. Не мога обаче да си отговоря на въпроса защо този е убил семейство, даже повече - анихилирал ги е. Анихилацията е пълно изличаване, като холокост - пълно изгаряне. Затова са кръстили изтреблението на евреите холокост. Един от затворниците беше полицай от 4-то РПУ, карал с 2.5 промила и трябваше да разбера защо го е направил. Затова започнах да го опознавам. И страшното беше, че някъде навътре в него имаше едно безутешно дете, което е напомпано със самочувствие и самоувереност, но без себеуважение.

"Хората, които извършват този тип престъпление, не са в контакт с умението да уважават себе си. Същото е валидно и за онези, които извършват масови убийства. Това е паралел със случващото се в Сърбия, с това, което става в целия свят, и в България включително. Всички искаме децата ни да имат самочувствие, но то е свързано с човека, който отразяваме отвътре навън.", смята той.

Свидетел на трагедията на "Сливница" разби защитата на 18-годишния Адриан

Тези хора не уважават живота като ценност. Не уважават себе си и затова няма как да уважават най-голямата ценност - живота. Ще ви дам пример с романа „Време разделно“. Всички се възхищаваме на Момчил, но не си даваме сметка кой е Караибрахим. Той е еничар, българин, отнет от семейството си като малък и превърнат насила в еничар. Това предизвиква у него тъга, безутешен е. Научил се е да уважава себе си през умението да убива и когато е изпратен в родното си село да потурчва, той всъщност опитва да потуши тъгата, убивайки рода си.

Според Гайтанджиев, карайки бързо, Адриан се е опитвал да си придава самочувствие и самоувереност.

"Чувствал се е значим, карайки с брутална скорост. И не убива скоростта, а човека. По този начин, придавайки си добавена стойност и нямайки познание за себеуважението, той не допуска, че висшата ценност е животът. Ще ви дам пример. Сутринта (б.р.- вчера) пресичах на „Мария Луиза“. В момента, в който светна червено, първо минаха две майки с колички, след това и двама пенсионери. Зеленото го изчакахме аз и още двама бежанци. Започнах да се чудя защо. Допуснах, че е, защото те се страхуват, че ще бъдат арестувани, нарушавайки закона. Тези хора идват от места, където животът няма стойност и където биват избивани. Идвайки тук, те имат познанието за живота."