Стига вече смърт на пътя!

15 декември 2017 10:31
5575
3

Силен тътен, нечий вик и звук на сирени. Някой някъде е катастрофирал.

Новината за поредната жертва на пътя отново ни шокира. Всеки път, щом видя репортаж от мястото на инцидента, в главата ми изникват безброй въпроси: Ама защо е карал с бърза скорост, имало ли е добра маркировка, защо е минал на червено, как не е видял пешеходеца...А горчивината е още по-голяма, щом на асфалта е изстинал млад живот.

19-годишната Фатиме намери смъртта си в Благоевград. Тя никога няма да отиде отново на лекции, а родителите й никога няма да успеят да я видят с диплома в ръка. Болката от загубата на поредния млад живот накара стотици да протестират. И всички в един глас казаха - Стига вече с това неблагоразумие на пътя! Докога седналите зад волана ще се смятат за безсмъртни и ще карат с непозволена скорост? И докога ще бъдат толкова самоуверени, че да не зачитат живота на другия?

Преди години един съученик, голям фен на адреналина, ми каза: Имам предчувствие, че аз ще си умра на пътя. И всеки път в града се говореше как той е карал бясно или е направил катастрофа. Слава Богу, още е жив. Замислих се тогава, замислям се и сега, че той може да търси адреналина на пътя, но дали съзнава колко вреден е за околните с начина си на шофиране. Всъщност на българския шофьор му липсва това чувство - да бъде съобразителен, търпелив и с правилни реакции. А не на последни място - да спазва правилата.

Тук е редно да споменем, че има хиляди, които са взели шофьорска книжка, без да познават правилата за движение. По българските пътища липсва безнаказаност. Нито черният воал на майка, изгубила детето си, нито протестиращи със свещи в ръка са способни да доведат до справедливост. Законите се променят и пренаписват. Но и с нови правила, нови глоби пак не е достатъчно. И никак не е преувеличено, че българите сами се избиваме. В сайта на МВР статистиката е стряскаща - от началото на годината над 600 души са убити на пътя. Броят за миналата година е над 700.

И онази фраза е вярна - проблемът е в нашия чип. Докато не променим самосъзнанието си, нищо добро не ни очаква. Дотогава остава просто да се гневим и да се надяваме, че утре на пътя ще стигнем там, закъдето сме се запътили.