Бабата на тройния убиец от Гео Милев: Окрадоха наследство за 7 млн. долара

Колко пъти съм тръгвала към балкона да се хвърля и се върна. Боже, какво ще му направя на Митко, ако го свърша?! Нашите мъки са без измерение... Ако ме няма, ще ми е най-добре", трепери 70-годишната Стоянка Понева.

Тя е баба по майчина линия на Димитър Кънчев, който през май бе осъден окончателно от Върховния касационен съд (ВКС) на 18 години затвор за смъртта на баща си Николай, мащехата си Миглена и 4-годишното си братче.

Стоянка живее сама в скромен апартамент близо до Втора английска гимназия в София. Редовно ходи на свиждане на внука си по 2 пъти в месеца. Разказва, че след убийството са пропилени 7 млн. долара от наследството на убития бизнесмен.

В софийския затвор не дават да се внася домашно приготвена храна и затова тя гледа да отнесе нещо пакетирано. Често обикаля и пазара, за да купи по-хубави плодове и зеленчуци.

"Димитър си няма никой, освен мен, и аз никой си нямам. Сега, като дойде зимата, кой ще ми купи един хляб?

Ако ей толкова малко се съмнявах, че той е убиецът, нямаше да го погледна. Митко нямаше основание да убие баща си! 2 г. и 4 месеца го държаха в ареста. Като го пуснаха, той стана ли крадец, наркоман, убиец като другите бандити? Не...", казва Стоянка и се тресе от вълнение. Признава, че двамата с внука й имат една надежда - делото за тройното убийство, станало на 2 март 1997 г. в столичния кв. "Гео Милев", да се възобнови.

Днес във Върховния касационен съд (ВКС) е насрочено заседание по молба на Кънчев и защитата му за отмяна на присъдата. Искането ще се гледа от Първо отделение на съда. То е от общо 29 страници и в него се излагат аргументи за възобновяване на процеса.  Досега по делото са се произнесли 11 състава с участие на съдии и заседатели. Пет от тях издават оправдателни присъди, но всеки път ВКС връща папките за ново разглеждане.

Обратът настъпва на 16 май 2012 г., когато Софийският апелативен съд дава 18 г. затвор на Димитър Кънчев. На 27 май т. г. наказанието окончателно е потвърдено от ВКС.

Димитър е в затвора от 29 май т. г. - първоначално в група за адаптиране, а после - в 7-и отряд. Там той още няма право да работи, разрешават му обаче ежедневни разходки и фитнес. Може да се обажда и по телефона - освен на баба си звъни и на приятелка.
"Корав е, не се оплаква. И да има нещо лошо в затвора, няма да ми каже", обяснява Стоянка.

През годините само тя и мъжът й Димитър Понев подкрепяли Димитър. До смъртта си през март т.г. дядото - юрист с 40-годишна практика, обикаля по съдилищата, за да защитава внука си. В последните 2 г. състоянието му се влошава, започва да сънува кошмари.

"Само аз си знам какво изтърпях", казва Стоянка. Тя твърди, че различни хора са ходили при мъжа й да му дават информация. "Всичко се носеше при дядо Димитър, нас като че ли хората ни жалеха... Всичко знаем, но не можем да го докажем", казва бабата. Колеги на Понев също потвърждават, че той е имал своя версия за трагедията.

"Това убийство стана по поръчка, но човекът, който трябваше да свидетелства, изчезна. Не знам дали знаете това жилище (апартамента в "Гео Милев".- бел.ред.) имаше два входа - преден и заден. До задната страна е спряла червена западна кола с трима души. В колата остава един, а другите влизат. Бавили са се 30-ина минути. Когато са убили Николай, на масата е имало сервиз с кафе, още топъл и вътре много хора. Може да са го рекетирали. Димитър по това време не е бил вкъщи, бил е при приятели", уверява баба Стоянка. Тя потръпва при спомена за деня, в който чула за трите трупа от телевизията.

"В оня ден седнахме да обядваме. По едно време нещо ме натисна тука жестоко (сочи гърдите си - бел.ред.). Разплаках се на масата. Викам си: "Боже, Митко, ял ли си, бе, бабо." Облякох се и казвам на дядо му: "Айде да излизаме, щото нещо става". Отидохме до наши близки. Поседяхме и се прибрахме. Още с влизането пуснахме телевизора. Съобщиха за убийствата, вдигнахме кръвно, не знам...", задавя се баба Стоянка.

Труповете на оръжейния търговец Николай Кънчев и на жена му Миглена са открити на 3 март 1997 г. преди обед с огнестрелни рани на втория етаж на мезонет на ул. "Христо Максимов" 35. Малкият Ники, който е само на 4 години, е намерен с прерязано гърло на дивана на първия етаж. Николай е убит с 5 куршума, по тялото му има и рани от нож Миглена е покосена от два изстрела, а в гърлото й е забит нож.

Трите жертви са намерени от Димитър, който вика съседи. Идва полиция. При първите разпити той отрича да е замесен, но късно през нощта признава. В съда се отмята от твърденията си с мотива, че са казани под натиск и след като му е бита инжекция с диазепам.

"На нас не ни дадоха достъп до Митко, докато не го пратиха в затвора още когато беше следствен. Водиха го по психиатри. Веднъж, като седяхме в съда и чакахме, дойде една жена и каза: "Коя е бабата на Димитър?". Отговорих й: "Аз съм". Тя каза: "От градския психодиспансер съм, където Димитър беше на изследване. Той не е убиец..." Бабата не крие, че внукът й е бил осигурен с всичко.

"За мене и Митко малко е виновен. Като юноша се беше поотпуснал. Баща му имаше много пари, Митко вземе от парите и води приятелите на ресторант", казва баба Стоянка. На въпрос играл ли е на ротативки, отговаря: "Имаше такова нещо."

До пролетта на 2011 г. основната теза на прокуратурата и съдиите бе, че причина за убийствата е опит да се прикрие кражба на 200 долара и на пистолета "Зиг Зауер", с който е стреляно. Твърдеше се, че Димитър е искал да го продаде, за да покрие дългове от хазарт. В мотивите за осъдителната присъда обаче е изведен друг мотив - че бащата е заплашил да изгони сина си от вкъщи и е станала свада.

Версията на баба Стоянка за намеренията на таткото е друга. "Димитър на баща си не беше сърдит, защото за абитуриентската вечер му беше купил западна кола. Бяхме се разбрали, есента отива войник и се връща тук при нас. Николай каза: "Ще му регистрирам две фирми, ще му дам капитала. Ще работи с мене, ако иска. Ако не - да работи самичък", казва жената.

Навремето Николай дошъл в дома й като студент 2-и курс, когато се залюбили с дъщеря й. След 1990 г. му потръгнало в бизнеса. Първата му фирма била за търговия, внасял лакомства с тирове. После навлязъл в оръжейния бизнес.

"Имаше две леярни, ресторант, чейнджбюра в Нова Загора и Стара Загора, всичките заредени с валута. Окраде се всичко. Мисля, че от наследството не е останало нищо.
Беше оценено на 7 млн. долара, когато го убиха. Всичко се окраде", твърди баба Стоянка. Според нея обаче в дъното на убийството не стоят парите.

"Замесил се е в нещо голямо или са му поискали нещо и той не им го е дал. Николай работеше и с чужденци, пътуваше до Русия. Няколко месеца преди да го убият, по 4-5 пъти на ден телефонът звънеше, без да се обади никой.

После на делото ми викат: "Ама вие защо не се оплакахте?!". Е на кого да се жалиш...", вдига безпомощно ръце 70-годишната жена.
Тя държи да се знае, че Миглена - втората съпруга на Николай, не е имала никаква вина за развода му.

"Аз накарах Николай да се ожени. Казах му - ти си се разделил с дъщеря ми, не е вървяло. Не можеш така да живееш", обяснява Стоянка. Димитър отишъл при баща си и Миглена на 11 г. "Дотогава аз си го гледах. Беше отличник, играеше с децата на дипломатите тук. Аз го учих да пише и чете", обяснява бабата. Майка му починала през 1990 г. Няколко години след втория брак на баща му се родило малкото братче Николай. Стоянка твърди, че Димитър много го обичал и се грижел за него.
"Аз вярвам, че има господ, но на поп не мога да вярвам. Имайте предвид, че ако мъничко се усъмня, че Димитър е убиец, да му мисли...", зарича се баба Стоянка.

Последвайте канала на