Отказали лечение луди извършвали половината убийства в София

Половината убийства в София са дело на психично болни хора, които отказват да се лекуват или да си пият медикаментите. Разследващи от сектор „Престъпления срещу личността” в СДВР съобщиха, че има ръст в смъртните случаи, причинени от хора с диагнози. Ако през 2007 г. е имало 3 такива убийства, то през 2011 г. полицаите са работили по разкриването на 9 от общо 17 случая. За изминалата година те са отново 3, но имаше поне още 3-4 опита, които по чудо не завършиха с фатален край, пише "Монитор".

Последното такова нападение стана точно на Коледа, когато 32-годишният Асен Цолов блъсна жена върху релсите на метрото, като обясни, че гласове са го накарали да го направи. 4 дни преди случката по време на преглед на пациентът бил посъветван да влезе в клиника, защото е прекъснал лечението си и симптомите са се изострили, но мъжът отказал.

Голяма част от пациентите с диагноза шизофрения или циклофрения са пенсионери по болест и отказват да ходят на прегледи или да взимат хапчетата си, поради което стават нервни, агресивни и прибягват до крайности. „Ходят по улицата, бъркат по кофите и убиват. Трябва да има контрол и той да е адекватен. В момента има един огромен парадокс - болните ни пият хапчета на световно ниво - всичко най-добро, създадено за лечение на тези болести, го има у нас, регистрирани са медикаментите и са напълно безплатни по линия на здравната касата, но липсва останалата грижа, извън медикаментозната.

Необходими са дневните центрове, в които болните да бъдат обгрижвани, стимулирани с различни дейности” коментира експертът д-р Цветеслава Гълъбова, шеф на психиатричната болница „Св. Иван Рилски”.

В момента ситуацията е следната – психично болните в повечето случаи са млади хора, защото тези заболявания започват от ранна възраст. Пациентите са пенсионери по болест с минимална пенсия и по цял ден се чудят какво да правят. Ако нямат близък, който да спре да ходи на работа, за да се грижи за тях, те обикалят по улиците и при криза лесно могат да се скарат с някого.

„Навсякъде по света нашите болни не са стриктни в спазването на лечебния режим. Но в другите държави те са обхванати в система от социални грижи, които включват занимания, осигуряване на временна заетост или постоянна такава според възможностите им и всичко останало”, разясни още д-р Гълъбова. Според нея един от проблемите е, че болните не се вкарват в общ регистър. Поради тази причина не може да се каже къде се намира в момента даден пациент и колко е общият брой на болните. До 1999 г. пациентите задължително са били изпращани в диспансер, където са получавали медикаменти.

„След 1999 г диспансеризацията отпадна, в което няма лошо, пациентът трябва да има свободна воля. С нея обаче отпадна и регистрацията”, поясни още д-р Гълъбова. Когато полицията издирва даден пациент, започва звънене по всички психиатрични болници, които са 12, също толкова са и диспансерите, а психиатрични отделения са 21. На всички тези телефони трябва да се провери има ли там такъв пациент на лечение.

Според експерти обаче съществува още един проблем, свързан с лечението на психично болни. Той е, че пациентите се изписват прекалено бързо. За престой до 30 дни в диспансер например на въпросното лечебно заведение се превеждат 600 лева, без значение дали пациентът ще стои там един ден или цял месец. Поради тази причина в част от диспансерите предпочитат да имат голям поток от хора. Така например психично болният Мариян Мирчев, който през октомври миналата година извади пистолет срещу кортежа на вътрешния министър Цветан Цветанов, е ходил в психодиспансер преди случката с вицепремиера. Там е престоял точно един ден.

„Ако има регистър, ще се знае всеки пациент къде е стоял, за колко време и какво лечение му е изписано и парите, които ще се плащат, няма да са за 30 дни, а за колкото е бил в клиниката”, коментираха още работещи в бранша.

„Сега пациентът го лекуваме, той извършва тежко престъпление, настаняваме го в Ловешката психиатрия, тя е единствената, която има съдебно отделение и там се лекуват извършители на тежки престъпления. На всеки 6 месеца им се прави експертиза и на базата на нея съдът решава дали да го премести. Обикновено изкарва 3, 4, 5 години в Ловеч, лекуват го и след експертиза се мести в обикновено психо-неврологично заведение, каквито има 12 в страната. Стои там известно време и, ако близките пожелаят, си го прибират вкъщи. Ако не, остава в болницата до живот. Съдия може да прекрати лечението и тогава пациентът си отива вкъщи. Социалните не поемат грижата, той бързо спира лекарствата и омагьосаният кръг се завърта”, разясни д-р Цветеслава Гълъбова.

Последвайте канала на