Самуел Финци: Благоденстваме ли, че си позволяваме лукса да бъдем апатични?

Това е въпрос, който актьорът Самуел Финци зададе към публиката на събитието “Да събудим България” пред над 1000 симпатизанти на "Продължаваме Промяната – Демократична България" на живо в София и десетки хиляди онлайн.

Озадачен от тенденцията, Финци разказа за свой разговор с Ангела Меркел: “Попитах я на какво се дължи това изместване на дясното в обществото и напредването на крайно десните партии в парламента, а тя каза:

“Благоденствието поражда апатия.”

И ако прехвърлим това към нас, аз ви питам: “Ние в едно благоденстващо общество ли жевеем, че си позволяваме лукса да бъдем толкова апатични?”

Чуйте цялата реч на актьора:

“Заслужаваме ли ние, като народ, да бъдем щастливи,” попита тя и почти разплака присъстващите с емоционална реч за щастието.

Отговорът на този въпрос може да даде всеки един гражданин именно чрез своя глас в неделя, а дотогава оперната прима припомни и кой се бори за по-добро бъдеще.

Чуйте цялата му реч:

Накрая социологът и общественик проф. Георги Фотев разтърси публиката с изключително емоционални думи:

“Не е възможно да кажеш „не искам да гласувам“. Защото Аристотел е казал още, че не може да бъдеш човек извън обществото. Който не гласува, той е роб. Защото отказва да участва в решаването на съдбините на обществото”.

“В исторически период сме. Виждаме в медиите срещу кого водят тотална война, срещу реформаторите тук, които искат да променят обществото.”

“Едните са за край на корупцията, да защитаваме себе си като помагаме Украйна. А другите, в момента, в който дойде въпросът за корупцията, свалиха това правителство.”

“Най-големите врагове на България са тези, които искат да излезем от НАТО и ЕС”.

“Кирил Петков изгони 70 руски шпиони. Това не се прощава. Асен Василев нападат, защото са дремещи марксисти. Той иска трудът да се заплаща добре, ако държим да сме богата държава.”

Питам студентите си: Вие знаете ли в какво общество живеем? А те чакат да им кажа. И аз им казвам: Живеем в общество, в което милиционерската школа в Симеоново е нещо по-голямо и по-важно от Харвард.

Аз ще гласувам за "Продължаваме Промяната – Демократична България". Не просто гласувайте, гласувайте за тях!

Гледайте цялото събитие тук:

Купуването и продаването на гласове е престъпление!

платено съобщение

Защо в една страна като нашата, когато се стигне до момента за вземане на решение, толкова малко хора искат да участват? Защо не желаят да участват в това решение?

А до какво води това и как да се наредим до благоденстващите нации? Въпросът зададе оперната прима Александрина Пендачанска. Вместо страната ни за пореден път да се устреми стабилно и сигурно към новото начало на новото дъно, е време да се постави на масата и тема, която вълнува развитите общества отдавна: щастието.

„Моят отговор е категорично ДА… При нас разговорът стига до оцеляването, до преживяването, максимумът, до който успяваме да го докараме, е до някаква мнима стабилност. Къде е растежът? Къде е успехът? Къде е щастието?”, попита още тя и добави: Може ли един народ, чийто правораздавател е Делян Пеевски, да живее в нещо, приличащо на щастие?”

“Правителствата на Кирил Петков и на Николай Денков просъществуваха твърде кратко. Но те вървяха в правилната посока – наред с всичко друго успяха да увеличат доходите и да намалят дисбаланса между супер богатите и бедни българи. С това допринесоха за едно по-справедливо, по-щастливо общество“, беше категорична Пендачанска.

“През 1996 г. държавата се търкаляше надолу и мислехме, че сме стигнали дъното. В един разговор посланикът на Ливан обаче ми каза: “През 1973 мислехме, че сме стигнали дъното Оттогава вървим само надолу. Надолу няма граници”... Ако не се мобилизираме и не успеем да убедим повече хора в рационални идеи, а не в чудеса - като автомобила с 5000 конски сили (един инженер да бяха поканили телевизиите да обясни, че това е невъзможно!), не можем да вървим напред”, заяви финансистът Левон Хампарцумян. И попита риторично всички, които са се уморили да гласуват: “Да не ходим на Сточна гара да товарим цимент?”

“Нямаше никаква грешка в управлението на Денков. Не можеше да им предварително написан договор, защото изобщо нямаше да има правителство. Защо не можеше да бъде коалиция, както критикуват глупави анализатори? Защото има две политически сили с несъизмерими различия.”