По думите му, макар правителството да твърди, че в проектобюджета за 2025 година няма увеличение на данъци и осигуровки, това не е вярно, като самото увеличение на максималния осигурителен праг на практика е увеличение на тежестта.
В „Ревизия” са направили сравнение на размера на удръжките на примерни заплати - съответно от 2 000 лева и 6 000 лева.
От по-ниската заплата държавата прибира над 22 процента данъци и осигуровки. При заплата от 6 000 лв. данъчно-осигурителната тежест е под 18 на сто. Разликата е близо 5 пункта - в полза на този, който печели 3 пъти повече.
"Най-лесно е да вземем от тези, които имат. Но справедливо ли е?", попита още той.
И макар, че властта отлага вдигането на осигуровките за след 2 години, още след месец трябва да се вдигне максималният осигурителен праг. Онези, които получават по-високи заплати, да плащат и повече за осигуровки.
Според него и към този момент честните хора, които не укриват доходи, плащат много на държавата.
"Да речем над 18-годишна възраст - по 1 000 лв. на месец. Това е данъчно-осигурителната тежест на един човек, като включим всички данъци, включително и ДДС, което плащаме за всяка стока, която купуваме, заедно с акцизите. Това е сметка, която включва и пенсионерите. Ако ги изключим и тях, а и безработните, и оставим само работещите - отиваме към 2 000 лв. на човек", обясни експертът в интервю за предаването "Ревизия" по Nova News.
Получаващите по-високи заплати да плащат и по-високи данъци и осигуровки е предложение, което се чува от години. Това съответно изисква промяна на на данъчно-осигурителната ни система. С подготовката на Бюджет 2025, темата отново придобива актуалност.
Бюджет 2025 е под натиск и управляващите се чудят как да съберат достатъчно пари, че да успеят да покрият значително по-високите разходи, които същите политици одобриха преди по-малко от година. Освен това не могат да си позволят и да отворят по-голям бюджетен дефицит от допустимите 3 на сто от БВП, за да не чуем „Не” за еврото.
Данъчният експерт Пламен Донев обясни, че със сигурност вдигането на данъци и осигуровки е директен път към ръст на приходите в държавния бюджет. Но въпросът кой е справедливият подход при определянето на размера на данъците и осигуровките, остава.
По думите му плоският данък е по-справедлив и помага повече на икономиката. "Моето мнение е, че плоският данък е по-справедлив. Така или иначе хората с по-високи доходи плащат повече. Сега се иска те да плащат по-голям процент. Аргументът е, че просто те могат. Да вземем от тези, които могат да платят. Така не се стимулира цялостната икономическа активност. Тези хора имат стимули да крият доходи, а и имаме реален ефект на намаляване на икономическата активност, бягане от България", заяви експертът.
Тъй като задачата е трудна, отново на дневен ред се извиха гласовете, които искат тотална промяна на настоящия модел на плосък данък и замяната му с прогресивен. При него по-богатите плащат повече като процент от доходите си и надеждата е, че така държавата ще събере повече пари в хазната.
Донев е категоричен, че вместо просто да се мисли за вдигане на данъци и осигуровки, ще е по-добре управляващите да преосмислят различните данъчни облекчения. „Освен това има големи групи от доходи, които въобще не се облагат – например от продажба на недвижими имоти”, посочва той.
Според Донев и в момента в България се крият данъци, но причината не е в самите тях, а в осигуровките. "Така работи системата, че лицата нямат стимул да се осигуряват на реалните си доходи, защото при пенсия те не получават съразмерни пари на това, което са внесли", посочва той.
)