НАП се похвали със събрани над 1,5 млрд. лв. просрочени задължения

По-високата събираемост се дължи и на ранното уведомяване на гражданите и фирмите, които са пропуснали да платят в пълен размер публичните си дългове, проактивната комуникация и партньорския подход, прилаган от НАП.

Националната агенция за приходите е събра над 1,5 млрд. лв. просрочени задължения от данъци и задължителни осигурителни вноски за първите 4 месеца на 2024 г. Това е с 11% повече в сравнение със същия период на 2023 г.

От НАП отчитат и ръст на платените през 2023 г. просрочени задължения. Над 5,1 млрд. лв. данъци и осигурителни вноски са събрани през изминалата година в резултат на усилията на публичните изпълнители, служителите в Кол центъра и органите по приходите в НАП. Това е с близо 82 млн. лв. повече в сравнение с 2022 г.

От приходната агенция препоръчват на гражданите и фирмите да ползват е-услугите на НАП с ПИК или КЕП, за да проверят дали имат задължения и какъв е актуалният им размер, както и своевременно да ги заплащат. В случаите на образувано изпълнително производство, клиентите, които изпитват финансови затруднения, могат да се обърнат към компетентния публичен изпълнител, за да обсъдят подходящи мерки за обезпечаване и заплащане на просрочените задължения, съветват от приходната агенция.

Само за две седмици през май, в НАП са платени близо 20 млн. лв. стари дългове, вследствие на промените в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. От 03.05.2024 г., преди да извършат разпоредителни сделки с недвижими имоти или моторни превозни средства, съответно преди вписване на ипотека или особен залог върху търговско предприятие, включващо и недвижим имот, нотариусите, съдиите по вписванията или длъжностни лица в Агенция по вписванията трябва да правят справка в НАП за наличие или липса на непогасени, подлежащи на принудително събиране публични задължения на прехвърлител, учредител на вещни права, ипотекарен длъжник или залогодател. Проверката в приходната агенция е изцяло онлайн, като от началото на май до момента са направени над 70 000 справки за близо 50 000 лица. Досега, преди промените в ДОПК, наличието или липсата на задължения се декларираше писмено от продавачите на недвижими имоти или моторни превозни средства, ипотекиращите имущество лица и залогодателите.