Кредитният консултант Тихомир Тошев: Бързите кредити са проблем

Слушай новината

Риск не трябва да има. Винаги когато се тегли един кредит, той трябва да е добре преценен. Когато това е добре преценено, спрямо доходите ни, не е риск. Човек ще си свърши работата, за която му трябват парите, и ще успее да си обслужва кредита във времето. Лошите кредити са на много ниски нива. Повечето хора теглят кредити и успяват да ги връщат. Това каза в интервю за Novini.bg. кредитният консултант Тихомир Тошев. 

Той обясни, че проблемът при бързите кредити е друг и хората все повече се затрудняват да ги връщат. "Там основната причина и проблем е, че фирмите за бързи кредити започнаха да предлагат все по-големи и по-големи суми като бързи кредити. Вече много предложения са за 1 000, 2 000, 5 000 лв., даже до 6 000 лв., което като сума е равно на потребителски кредит", добави специалистът и посъветва да не се теглят бързи кредити за суми над 500 лева. 

КЗП е наложила над 40 акта на фирми за бързи кредити

Тошев смята, че е задължително държавата да се намеси и да направи регулация на този сектор. "Въпреки че в момента казват, че е секторът на бързите кредити е регулиран в Закона за потребителските кредити, всъщност не е. Всеки ден виждаме хора, които страдат от това, че са направили грешката, изтеглили са бърз кредит за по-голяма сума и вече изпадат в невъзможност да го обслужват. Теглят втори, за да погасяват първия, теглят трети, за да погасяват първия и втория. Влизат във финансова спирала, от която няма излизане. Рекордът е клиент, който беше успял да изтегли 29 бързи кредита. Докато се случи държавна регулация, нека хората да са доста внимателни", предупреди кредитният консултант. 

Президентът на КНСБ: Собствениците на институции за бързи кредити имат общо с хазарта

Той посъветва, ако сумата е малка, да бъде върната максимално бързо - още при първа заплата. Тошев посочи кредитната карта като много добър заместител на бързия кредит. "Тя има одобрен лимит и когато ви потрябват пари, можете да платите с нея. Ако върнете парите в гратисния период, дори няма да платите никаква лихва. При кредитните карти не очаквам лихвите да се вдигнат. По принцип кредитните карти са най-скъпият банков продукт. Там лихвите са между 14 и 18%, но са различни от бързите кредити, където са между 100-150, някой път с до 200% оскъпяване. Освен това, всяка кредитна карта има гратисен период, в който ако върнете парите, не плащате никаква лихва. На кредитната карта трябва да се гледа като на безплатни пари, които стоят в портфейла ви и ползвате само когато имате нужда. Годишната такса е от 40 до 50 лева, което не е проблем за никого. Ако връщате ползваните пари в гратисния период, няма да плащате никакви други разходи. Тя не трябва да се използва за теглене на пари на банкомат. Таксите там са доста високи", предупреди обаче експертът.

Интересът на българите към кредитирането продължава да е доста голям. "Юни беше рекорден месец в банковата система по ипотечни кредити. Ковид катализира този процес, защото много хора осмислиха, че пространствата, в които живеят, са малки. Някои, че не искат да живеят в градска среда, а в близост до големия град: в къщи и по-големи имоти. След това започна войната и високата инфлация. Тогава много хора се уплашиха да не изгубят стойността на спестяванията си и ги инвестираха в имоти, което доведе до сериозен ръст при цените на недвижимите имоти миналата година. Статистиката на БНБ показва 18% ръст на обмените на ипотечните кредити. Това се дължи точно на това. Продължаваме да купуваме активно имоти с кредит и теглим по-големи кредити заради по-високите цени на имотите", посочи кредитният консултант. 

Застой в цените на жилищата до края на годината

Сериозен интерес се наблюдава и при потребителското кредитиране. "Повечето хора се чувстват стабилни и сигурни. Доходите нараснаха и изпреварват инфлацията. Безработица почти няма, лесно се намира работа. Това кара хората да са по-смели по отношение на теглене на кредит, за да ремонтират дома си, да закупят автомобил или да обединят някакви задължения. Най-вероятно ще отбележим поредната рекордна година по отношение на кредитирането. Преди около една година лихвите в цял свят започнаха да вървят нагоре. В България това се случва с доста забавени темпове. Ръстът при ипотечните кредити през миналата година е между 0.1 и 0,3%, при потребителските кредити – между 0,2 и 0,5 %, което е незначително. В повечето случаи това означава месечните вноски да са с разлика между 30 до 50 лв. Ръстът на лихвите се случва само за новите кредити. При изтеглените кредити все още нямаме ръст на лихвите. Очаква се тук лихвите също да продължат този ръст, но няма да е с темпа, който се случва в повечето страни в Европа", допълни Тошев. 

Той очаква ръст на лихвите до края на годината в рамките на 0,1% до 0,3%. "В момента имаме изключително ниски лихви по ипотечните кредити: между 2,2 и 2,6%. Може би в края на тази година те ще са между 2,8 и 3,2%. Ще нараснат лихвите за хората, които тепърва ще теглят, не по вече изтеглените кредити. Това увеличение няма да е толкова съществено. Ще е в месечна вноска с около 20, 30 до 50 лв. по-висока", изчисли кредитният консултант. 

Нов ръст на изтеглените от домакинствата кредити

Всеки кредит трябва да е добре обмислен и да не се прибягва до него за излишни неща, предупреди Тихомир Тошев. 

"Ипотечните, потребителските кредити и кредитните карти не са проблеми. Повечето хора, особено тези с над средни доходи, имат тези продукти. Кредитните консултанти винаги казваме: ако разходите по кредитите ви не надхвърлят 30% от дохода ви, това не е проблем. Проблем е, когато започваме да теглим, теглим кредити и задлъжняваме повече, отколкото можем да си позволим. Тогава можем да стигнем дотам, че да сме с лоша кредитна история, да ни се начисляват наказателни такси. Някой път да загубим и жилището си", предупреди той. 

БНБ: Печалбата на банковата система е 1,7 млрд. лв. към 30 юни

"В момента, от който влезем в Еврозоната, за една нощ кредитите им ще се превалутират от левове. На другия ден ще имаме евро в кредит. Не виждам никакъв проблем и се надявам скоро да влезем в Еврозоната. Във всички страни в Еврозоната ръстът на лихвите е в пъти по-малък, отколкото в тези със собствени валути. Все още левовите кредити са по-добре", коментира още кредитният специалист. 

По материала работиха: Галя Георгиева и Теодора Павлова. 

Последвайте канала на