Димитър Радев (БНБ): Ситуацията с КТБ не може да се повтори, лихвите по кредитите и депозитите у нас ще се увеличават

„БНБ не се подава на натиск. Не съм бил свидетел и на такъв”, изтъкна Радев.

„Ситуацията с КТБ не може да се повтори. Нашите банки са в много добра кондиция. Показателите на търговските ни банки са над средноевропейските”, заяви Димитър Радев.

"Тази тенденция на увеличаване на лихвите ще бъде осезаема към края на тази година и следващата. Ще има увеличение както по линия на кредитите, така и по линия на депозитите.

"Такава е традицията, когато сме възобновили сеченето на монети. Фактически този надпис е бил включен в дизайна на монетите до 1942-1943 г. Това е съответствие с най-добрите традиции, които имаме в монетосеченето".

Очевидно се намираме в стадий на икономически цикъл, при който трябва да имаме по-добра фискална политика. 3% е добра цел. Въпросът е макроикономически. Това заяви управителят на БНБ Димитър Радев в предаването "Още от деня" по БНТ.

Лихвите по кредитите и депозите ще започнат да се увеличават все по-осезаемо и у нас, потвърди управителят на БНБ Димитър Радев. Според него по-високите лихви ще се усетят още в края на тази година.

Лихвите у нас се повишават по-бавно, защото банковата система у нас е с много висока ликвидност, но въпреки това гражданите и бизнесът ще започнат да усещат повишението още през тази година, посочи Радев.

Ние традиционно сме консервативни във всички макрорамкови показатели, подчерта преизбраният подуправител на БНБ.

По думите на Димитър Радев еврото с български символи ще се използва не само в пределите на страната, но и от стотици милиони хора в Европа и извън нея. Обясни и защо на монетата от две евро ще бъде изписано "Боже, пази България".

Радев обясни, че БНБ участва и в дискусиите за дигиталното евро, което се определя като дигитална революция в паричната сфера, но все още стои въпросът дали България ще бъде част от тази промяна.

Той отхвърли критиките, че с приемането на еврото се губи националната идентичност, като обясни, че в момента паричният режим е много рестриктивен и БНБ не може да оперира на свободния пазар.

"България е една от много малкото страни в Европа, в която не функционираха и не функционират руски банки. Нашият банков сектор на практика няма експозиции към Русия или руския банков сектор. Затова ефектите от войната в резултат на наложените сакнции на руския банков сектор не засегнаха по никакъв начин нашите банки", посочи подуправителят на БНБ.

"Има ясна тенденция на затягане на монетарни условия, фискалните условия, политически знаци, че ще влезем в 3% дефицит, но това, което имаме, е все още продължаваща фискална експанзия, а тя не работи за овладяване на инфлацията. Точно обратното. Намаляват се инвестициите, увеличават се разходите за заплати. т.е., когато имаме такава структура на разходите, определено е фактор за увеличаване на инфлацията, а не за намаляването ѝ. България се нуждае от дисциплинирана фискална политика", обясни той.