Зам.-шеф на БНБ: Приемането на еврото дава силен тласък на ръста на заплатите

Еврото е един от най-ярките символи на европейска идентичност и принадлежност. Еврото е национална валута на 346 милиона европейци от 20 държави членки на Европейския съюз. Днес еврото е втората най-разпространена валута в света след американския долар. Опитът на всяка една държава, участник в еврозоната, е важен за нас, тъй като носи обективна информация за процеса на въвеждане на еврото и реалните ефекти върху икономиката на съответната страна.

Това каза Нина Стоянова, подуправител на БНБ, ръководител на управление "Банково", по време на юбилейната 25-та Национална среща на финансистите от общините в Република България, организирана от НСОР в курорта "Златни пясъци". Изказването на подуправителя на БНБ е публикувано на страницата на Централната банка.

Напоследък често се организират събития с широко участие, посветени на дискутиране на въпросите, свързани с въвеждане на еврото, в които представители на Националното сдружение на общините активно участват. Последното такова събитие беше проведената на 9 май тази година конференция на тема "Ролята на организираното гражданско общество в процеса на присъединяването на България към еврозоната".

Тя беше организирана от Икономическия и социален съвет - национален консултативен орган, изразяващ волята на структурите на гражданското общество по въпроси на икономическото и социалното развитие. Утре в София престои провеждане на подобен форум от Съюза за стопанска инициатива на тема "Еврозоната - предимства и предизвикателства", припомня Стоянова.

С цел да се повиши информираността по темата за еврото, на интернет страниците на Министерството на финансите и на БНБ вече са публикувани информационни материали с въпроси и отговори по тази тема.

Подготвен е и проект на Закон за въвеждане на еврото, с който се регламентират правилата и процедурите, свързани с въвеждане на еврото в страната. В този закон се предвижда превалутирането на сумите по сметки от левове в евро да стане автоматично и безплатно в деня на въвеждане на еврото в България. Няма основание да очакваме промяна по отношение на фиксирания валутния курс от 1,95583 лева за 1 евро, с който България се присъедини към Европейския валутен механизъм преди близо три години.

През първия един месец от датата на въвеждане на еврото левът и еврото ще бъдат в обръщение едновременно, като и двете валути ще бъдат със статут на законно платежно средство. След изтичането на този един месец, еврото ще остане единствената валута в страната ни. През първите шест месеца от въвеждане на еврото обмяната на банкноти и монети от левове в евро ще става без такса в банките и "Български пощи" ЕАД, а обмяната им при БНБ ще бъде безплатна безсрочно.

В проекта на Закон за въвеждане на еврото ще бъде заложен принцип за защита на потребителите, с който се гарантира, че превалутирането на цени и други стойности от левове в евро няма да постави потребителите в по-неблагоприятно финансово положение, отколкото биха били, ако еврото не е било въведено, както и необходимите контролни и санкционни механизми, припомни Нина Стоянова.

Едни от основните доводи, които се изтъкват срещу въвеждане на еврото, е че то може да доведе до поскъпване на стоките, намаляване на доходите на населението или обедняване. Обективните данни и изследвания върху икономиките, които са се присъединили преди нас, особено от държавите от Източна Европа, с които сме по-близко съпоставими, показват точно обратното, казва подуправителят на БНБ.

Данните на Евростат за някои от последно присъединилите се страни към еврозоната показват пренебрежимо малки инфлационни разлики за годината на приемане на еврото от порядъка на 0,3 - 0,7 на сто за Естония и Латвия, докато в Литва се наблюдава дори дефлация при сравнение на хармонизирания индекс на потребителските цени за годината на приемане на еврото спрямо средногодишната стойност за предходните 12 месеца.

Тази тенденция се потвърждава и от опита на Хърватия, която се присъедини към еврозоната от началото на 2023 г. Изчисленият ефект при прехода към еврото върху инфлацията в Хърватия отново е нисък - от порядъка на 0,3-0,5 на сто месечно нарастване, при отчитане на средногодишна база на данните за месеците от януари до април 2023 г.

В тази връзка притесненията, че приемането на еврото ще доведе до значителна инфлация, са неоправдани и по-скоро се дължат на недостатъчно добра информираност. Данните показват, че въпреки временното и слабо повишение в някои от случаите, инфлацията трайно намалява след присъединяването на съответната държава към еврозоната.

Учителите в стачна готовност, искат 30% ръст на заплатите

За първите 4 месеца от приемането на еврото, месечната инфлация в Хърватия показва трайно намаление - от 12,7 на сто за декември 2022 г. до 8,9 на сто за април тази година. Ако сравним актуалните данни за инфлацията, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителски цени към месец април 2023 г., в еврозоната тя е 7 на сто, докато тази за същия период в България е 14 на сто, в Румъния е 13,1 на сто, а в Унгария е 20,8 на сто, казва Стоянова.

Нарастването на средната работна заплата в присъединилите се към еврозоната преди нас държави също показва силна възходяща тенденция. Можем да разгледаме ефекта в по-дългосрочен план например при последно присъединилите се държави Литва (2015 г.), Латвия (2014 г.) и Естония (2011 г.). Пет години преди присъединяването на тези страни към еврозоната средната месечна работна заплата в тях е варирала в диапазона 550 - 700 евро.

При присъединяването им към еврозоната тя е била в порядъка на 700 - 800 евро, тоест ръстът за петгодишен период преди въвеждане на еврото е бил между 5 на сто за Латвия и 30 на сто за Естония. За 2022 г. средните заплати в тези държави са в диапазона 1400 - 1900 евро, което е увеличение между два и три пъти - от 92 на сто за Латвия до 164 на сто за Литва, в сравнение със съответната година на въвеждане на еврото. За сравнение, средната брутна месечна заплата в България в края на 2022 г. е била в размер на 995 евро. Цитираните данни показват, че въвеждането на еврото дава тласък на икономическото развитие и нарастване на благосъстоянието на хората, каза Стоянова.

Пълноценното участие в икономическия и паричен съюз създава предпоставки за пълна интеграция в европейските структури и извличане на максималния потенциал от участието в единния европейски пазар, включително чрез премахване необходимостта от превалутиране от левове в евро и елиминиране на транзакционните разходи.

Данните и опита на държавите, присъединили се по-рано от нас, показват че въвеждането на еврото ускорява реалния растеж на икономиката, конкурентоспособността и инвестициите, а ефекта за хората е свързан с устойчивото развитие и сближаване със средните европейски доходи, заявява Нина Стоянова, пред участниците във форума.

Последвайте канала на