Главният секретар на Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ Марк Цеков: Споразумението ЕС–Меркосур застрашава земеделието ни

По думите му договорът, който предвижда премахване на митата за около 91% от стоките, може да доведе до тежки последици за европейските и в частност за българските производители.

Предстоящото търговско споразумение между Европейския съюз и страните от Меркосур — Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай — поражда сериозни опасения в земеделския сектор. Това заяви в студиото на „Здравей, България“ главният секретар на Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ Марк Цеков.

Цеков подчерта, че реалният мащаб на загубите ще стане ясен едва след окончателното подписване на споразумението. Той обърна внимание, че обществената реторика досега се е фокусирало основно върху месо, мляко и яйца, но в споразумението попадат и ключови за България плодове като ябълки, круши, праскови и нектарини. Според него именно този сектор е сред най-застрашените от евтин и масов внос от Латинска Америка.

Основният проблем, посочи Цеков, е неравнопоставеността в условията на производство. Европейските фермери работят при строги екологични и здравни изисквания, които значително оскъпяват продукцията им, докато в държавите от Меркосур стандартите са по-различни, а разходите — значително по-ниски. Това, по думите му, ще направи конкуренцията практически невъзможна. Той постави и въпроса защо Европейската комисия обсъжда компенсации за земеделците, ако официално твърди, че споразумението не крие рискове за сектора.

Особено тревожна според него е и темата за качеството на храните. Цеков изрази притеснение, че на европейския пазар може да навлязат продукти, произведени с генномодифицирани технологии, които са по-евтини, но чието дългосрочно въздействие върху здравето остава трудно измеримо. Той подчерта, че проблемът не е само икономически, а засяга пряко потребителите, защото става дума за храната, която ежедневно консумират.

В този контекст Цеков акцентира и върху значението на местното производство. По думите му научни изследвания показват, че човешкият организъм се адаптира най-добре към храна, произведена в близка среда, а локалните продукти имат ключова роля за здравословния баланс. За него подценяването на този фактор е стратегическа грешка, особено във времена на глобална несигурност.

Главният секретар на Камарата изрази недоумение защо Европа изобщо поема по този път, след като рискува да подкопае собственото си селско стопанство. По думите му печеливши от споразумението ще бъдат други индустрии, но земеделието ще се превърне в „жертва на геополитически интереси“. Цеков предупреди, че зaлогът не е само поминъкът на фермерите, а хранителният суверенитет и продоволствената сигурност на континента.

И постави и въпроса за липсата на прозрачност при формирането на българската позиция по споразумението. Според него няма яснота дали секторът е бил реално консултиран и кой точно взема решенията — Министерството на земеделието, правителството или европейските институции. Той изрази разочарование, че земеделските организации не са били включени в диалога и не знаят дали България подкрепя или се противопоставя на договора.