Moody's потвърди кредитния рейтинг на България, прогнозира отлагане на еврото

Moody’s потвърди дългосрочния рейтинг на България в чуждестранна и местна валута Baa1 със стабилна перспектива, съобщават от Министерство на финансите.

Според Moody’s България все още може да изпълни целта си за приемане на еврото от 2024 г., но в основния сценарий за страната е заложено, че този процес вероятно ще бъде отложен поне до 2025 година.

Потвърждаването на рейтинга Baa1 на България балансира следните ключови фактори:

Очакванията на Moody’s, че енергийна криза в Европа няма да отслаби съществено икономическата и фискалната позиция на страната.

Подкрепата за кредитния профил на България, произтичаща от перспективата за приемане на еврото, въпреки риска от забавяне на приемането след 2024 г.

Рисковете за ефективността и напредъка на правителството по ключови приоритети, произтичащи от продължителния вътрешнополитически застой в страната.

Стабилната перспектива отразява очакванията на Moody’s за относително слаба флуктуация на основните икономически и фискални показатели на страната през следващите 12 до 18 месеца.

Тя също така отразява баланса на рисковете между потенциалните отрицателни ефекти върху кредитния профил, произтичащи от политическата ситуация в страната, и потенциалните положителни ефекти от евентуалното приемане на еврото, коментират от Министерство на финансите.

Анализаторите от Moody’s оценяват, че въпреки нарастващите производствени и потребителски цени, наличните данни за България към ноември 2022 г. показват, че индустриалното производство и частното потребление в страната са относително устойчиви на тези шокове.

Moody's очакват реалният растеж на БВП да възлезе на 2,7 % през 2022 г., след което да се забави до 1,4 % през 2023 г. и посочват, че тези оценки са сред най-стабилните темпове на растеж в сравнение с останалите европейски страни през тази година.

Отбелязана е също способността на правителството да предостави подкрепа на предприятията, без да отслаби фискалната си позиция, като важен фактор, който обяснява защо Moody’s не очаква енергийната криза да има значителни и трайни икономически последствия върху българската икономика.

Министерство на финансите: Годината завърши с над 1,347 млрд. лева дефицит

От рейтинговата агенция смятат, че инфлацията ще се понижи до 6,0 % в края на 2023 г., спрямо 14,3 % в края на 2022 година.

В съответствие с необходимостта от изпълнение на Маастрихтските критерии, очакванията на агенцията са, че бюджетният дефицит ще остане стабилен около 3 % от БВП през 2023 и 2024 г., а държавният дълг леко ще се увеличи до 23,8 % и 24,7 % от БВП, съответно в края на 2023 и 2024 г., запазвайки общата фискална позиция на страната като цяло непроменена.

Липсата на стабилна управляваща коалиция, през по-голямата част в периода от април 2021 г. до настоящия момент, е довела до повишаване на рисковете, свързани с провеждането на ключови за страната политики и би могла също да усложни възможността на правителството за реакция при наличието на непредвидени събития.

Анализаторите отбелязват, че служебното правителство се е оказало ефективно в укрепването на алтернативните маршрути за доставка на газ през Гърция и Турция, както и алтернативни доставки на природен газ, най-вече от Азербайджан.

Рейтинговата агенция би повишила кредитния рейтинг при наличието на подобрение в перспективите за растежа в дългосрочен план, произтичащи от подобрения в инфраструктурата и институционалната среда, както и присъединяването на страната към еврозоната.

Moody’s отбелязват, че биха понижили рейтинга при трайно влошаване на силната бюджетна позиция на страната, перспективите пред дългосрочния икономически растеж, както и при неуспех в завършването на процеса по присъединяването към еврозоната.

Последвайте канала на