СИПП: Реформа на енергийния пазар към дългосрочни договори - решението за българския бизнес

Реформи в енергетиката и затягане на фискалната политика. Затова призоваха икономистите от Съвета по икономически и публични политики (СИПП) по време на представяне на доклад на тема: „Политики за устойчиво икономическо развитие. Мерки за овладяване на инфлацията и енергийната криза.“

Експертите посочиха като основни причини за инфлацията експанзивната парична политика на централните банки и надуването на социалните разходи от страна на правителствата.

Анализаторът Михаил Кръстев: България няма да изпълни изискването на ЕС за запълняемост на газовото хранилище в Чирен на 80% до отоплителния сезон

Владимир Сиркаров сподели, че огромната по мащаб експанзия от страна на водещите централни банки е основна причина за днешната инфлационна криза. „Активната политика на централните банки, заедно с все по-големите фискални харчове от правителствата носят огромни дисбаланси в икономиката. Едно от най-важните решения за намаляване на инфлационния натиск е затягане на паричната политика. Това вече се случва – най-категорично в САЩ и много плахо в Еврозоната“.

Сиркаров добави, че България се намира в паричен съвет към еврото и в немалка степен привнася паричната политика от ЕЦБ. „Покачването на лихвите по кредитите у нас вече се случва, но няма индикации то да е рязко и сериозно по мащаб. Нивото на спестявания в левове по традиция е солидно и устойчиво над инвестициите. Банковият ни сектор е много ликвиден и добре капитализиран. Тези буфери дават възможност за по-плавното преминаване към средата на по-високи лихви“.

Според Михаил Кръстев безпрецедентните фискални стимули в САЩ, Европа и в част от България поставят на изпитание публичните финанси.  

“Има причина финансовият министър да не съчетава поста на социален. България беше отличник по фискална политика в ЕС, а сега започваме да трупаме дългове и съвсем скоро можем да изпаднем в процедура ня свръхдефицит. Проблемът е, че тези пари се използват предимно за социални разходи, което помпа инфлацията”, добави Кръстев. 

Финансистът Никола Филипов сподели кои са основните последствия от високата инфлация. „Основен ефект от ръста на инфлацията е загубата на покупателна способност за потребителите, особено в най-уязвимите социални групи на обществото. Голям проблем е, че ръстът на инфлацията за януари - юли 2022 е в размер на 10%, докато за същия период от време брутната работна заплата нараства само с 2%. От друга страна вече наблюдаваме загуба на конкурентоспособност на бизнеса ни поради повишените производствени разходи на бизнеса. Общият индекс на цените на производител нараства с 42.5% през юли 2022 спрямо юли 2021 година.

„Много притеснителен е сривът в инвестициите, заради повишената икономическа несигурност. За първото полугодие на годината бруто капиталообразуване в основен капитал се срива с близо 13% спрямо 5.5% от последната макроикономическа прогноза на МФ. Преките чуждестранни инвестиции по предварителни данни се сриват с умопомрачителните 52.3% за същия период от време“, добави Филипов.

Кузман Илиев подчерта, че въпреки че е в топ три на износителите на ел. енергия в Европа, България е принудена да плаща рекордни цени и помощи за бизнеса, заради дефицита на електеоенергия в Европа и поради липсата на дългосрочни договори и системни решения. “Нужно е двустепенно ценообразуване за вътрешния пазар и износа: цените за вътрешния пазар да се формират от генерации с по-ниска себестойност, а външните пазари - с по-висока. Чрез своеобразен “маркет мейкинг” да се създадат продукти - дългосрочни договори -  за местните потребители и търговци, които да дават прогнозируемост и дългосрочни пазарни инструменти. 

“Бизнесът се нуждае от предвидимост, за да инвестира”, заяви икономистът и допълни: “Нужно е временно бюджетиране на компенсационните механизми за политизираните цени на природния газ и електроенергията за година напред с цел осигуряване на предвидимост за индустрията. Също така и обединяване на Булгаргаз и гръцката ДЕПА при поръчки за природен газ. Това ще ни даде преговорна сила. Ключов е отказът от ангажимента за закриване на Маришкия басейн след 3 години, заложен в териториалния план по Фонда за справедлив преход и отлагане на ангажимента за намаляване на въглеродните емисии в енергетиката с 40%.

Икономистите представиха компенсациите за индустрията като антикризисна мярка, която може да продължи още година, но постепенно да бъде допълнена и в евентуално заместена с осигуряване на възможности за дългосрочни договори и двустепенно ценообразуване при спазване на европейските препоръки и пазарните принципи. Така финансовото напрежение върху БЕХ и държавният бюджет ще бъде контролирано и отслабено във времето като на българската индустрия бъде осигурена предвидимост в доставките на енергия.

Пълният доклад на Съвета по икономически и публични политики може да прочетете тук

Последвайте канала на