АИКБ обсъди с представители на правителството нови мерки за подкрепа на предприятията във връзка с втората вълна на COVID-19

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) обсъди с представители на правителството възможностите за въвеждане на различни мерки в подкрепа на икономиката в условията на пандемията от COVID-19, съобщиха от работодателската организация. Основен акцент е бил поставен върху новата възможност, която ЕК предоставя чрез Временната рамка за мерки за държавна помощ, а именно помощ под формата на подкрепа за непокрити фиксирани разходи, както и за отсрочване на данъци и/или социалноосигурителни вноски до края на юни 2021 г.

Днес се е състояло онлайн заседание на Националния съвет на Асоциацията, на което гости са били министърът на труда и социалната политика Деница СачеваДеница Сачева е родена на 2 ноември 1973 г. в гр. София. От 2017 г. до декември 2019 г. е, заместник-министърът на икономиката Яна Топалова и ръководителят на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" Илияна Илиева.

По думите на министър Деница СачеваДеница Сачева е родена на 2 ноември 1973 г. в гр. София. От 2017 г. до декември 2019 г. е от началото на следващата година мерките за подкрепа на заетостта ще бъдат окрупнени, посочват от АИКБ. Това са мерките 60/40, за краткосрочна заетост 80/20, и новата мярка за затворени бизнеси, която ще започне в края на ноември. Сачева е заявила, че ще направи всичко възможно до края на ноември документът с новия дизайн на единната мярка да бъде предоставен на социалните партньори и до средата на декември да са минали обсъжданията по него. Това окрупняване ще е изключително важно най-вече по отношение на т.нар. "де минимис", защото ще ни даде възможност да влезем в Общата рамка на ЕК и изплатените средства да не се зачитат за държавна помощ. "МТСП ще настоява част от заема SURE да бъде използван за продължаващи мерки за подкрепа на заетостта и през следваща година", е допълнила министър Сачева. Тя е заявила още, че според министерството мерките трябва да продължат да работят до края на юни 2021 г.

Становище на АИКБ по проект на План за възстановяване и устойчивост на Република България

"В момента проблемът за фирмите е острата нужда от ликвидна подкрепа. Краткосрочната и бърза помощ на държавата със средства от държавния бюджет може да се окаже решаваща за спасяването на икономиката на страната. Министерство на финансите, както и НАП разполагат с достатъчно експертен капацитет, както и с технологична инфраструктура, така че да се създаде механизъм за отсрочване на определена част от дължими суми. Така от една страна приходите в републиканския бюджет няма да бъдат сериозно засегнати, а от друга страна в бизнеса ще останат ликвидни средства, които да бъдат използвани за покриване на текущи разходи, запазване на заетост и стимулиране на потреблението, което в момента се явява основен проблем в кризата", е заявил по време на заседанието председателят на АИКБ Васил Велев.

АИКБ предлага създаването на специален алгоритъм за отсрочване на данъчни и социалноосигурителни вноски в определен процент. Той ще е приложим за предприятия, които имат реализиран спад в оборота, проследим от справките-декларации за ДДС, които се подават в НАП. Предложението е спадът в оборота да може автоматично да се изчислява в портала на приходната агенция и да показва допустимата сума и срок за отсрочване на задълженията.

АИКБ е поискала правителството да обмисли предоставянето на възможността за помощ под формата на подкрепа за непокрити фиксирани разходи. Тя е насочена към предприятията, за които разпространението на COVID-19 е довело до преустановяване или намаляване на стопанската дейност. Целта е от помощта да се възползват компании, които имат спад в оборота през настоящата година с най-малко 30 на сто в сравнение със същия период през 2019 г. Възможностите, които ЕК предоставя е интензитетът на помощта да не надвишава 70 на сто от непокритите фиксирани разходи, като за микро- и малките предприятия тя ще е до 90 на сто, посочват от АИКБ.

Средствата могат да бъдат предоставени въз основа на прогнозирани загуби, докато окончателният размер на помощта се определя след изясняване на загубите въз основа на одитирани счетоводни отчети.

Ръководителят на ОПИК Илияна Илиева е поела ангажимент да запознае министъра на икономиката с предложенията на АИКБ, като е помолила Асоциацията активно да се включи с предложения и за структуриране на процедурите по механизма React-EU. Тя е запознала членовете на Националния съвет и с решението на ЕК, според което средствата по механизма ще бъдат преведени на два транша, съответно през 2021 г. и 2022 г., като по първия транш страната ни очаква 413 млн. евро.

Васил Велев: Мярката 60/40 ще продължи и догодина

По време на онлайн заседанието е бил обсъден и проектът за механизъм по договаряне и определяне на размера на минималната работна заплата за страната.

Членовете на Националния съвет на АИКБ отново са заявили своето несъгласие с административното определяне на размера на МРЗ.

Асоциацията за пореден път се е обърнала към правителството и към социалните партньори с предложение за приемане на решение за своеобразна дерогация на размера на минималната месечна работна заплата в застрашените икономически дейности, в които средният осигурителен доход се изравнява или се доближава до минималната работна заплата в страната. АИКБ предлага за тези икономически сектори да остане действащ досегашния размер на МРЗ - 610 лева, както и новият размер на минималната работна заплата за страната (650 лв.) да бъде брутен и да включва всички законоустановени задължителни допълнителни възнаграждения към основното възнаграждение, като възнаграждението за прослужено време и други подобни.

Последвайте канала на