Костов разкритикува остро доклада на БАН за изграждането на АЕЦ "Белене" (видео)

Присъствието на държавата в един ядрен проект е неизбежно според Антон Иванов от Българския енергиен и минен форум. Той участва в дискусия в Народното събрание за изграждането на АЕЦ "Белене".

Иванов посочи, че България е страна в над 30 международни конвенции, договори и спогодби, които определят задълженията на държавата в сферата на ядрената енергетика. Той уточни, че страна ни е подписала три международни документа, които водят до преки задължения на държавата по отношение на ядрен обект, независимо от това кой би го реализирал.

На първо място това е Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда, по която произтича задължението за страната ни да осигури необходимите средства при недостиг на финансови гаранции за обезщетяване на искове при евентуална ядрена авария. На второ място експертът посочи Единната конвенция за безопасност при управления на отработеното ядрено гориво и безопасност при управления на радиоактивните отпадъци, като по нея държавата трябва да осигури организация и контролиране на процеса след приключването на експлоатацията на всеки ядрен блок на територията на страната. От Конвенцията за физическа защита пък произтичат задължения на държавата за включване в Националния план на ядрените обекти в националните планове за защита при бедствия и аварии, както и в плановете за физическа защита на територията на страната.

Антон Иванов добави, че независимо от организацията на ядрения проект, той минава през детайлна оценка на ЕК, съгласно рамките на областната конкуренция и държавни помощи по отношение на енергийния сектор. Той допълни, че държавна помощ може да бъде осигурена по два начина, основно чрез инвестиционна подкрепа /заеми и гаранции/. В България е приета специална наредба за условията, на които трябва да отговорят инвестиционните проекти, финансирани с държавни заеми и проекти, кандидатстващи за финансиране с държавни гаранции. Като втори вариант за осигуряване на държавна подкрепа експертът посочи оперативната подкрепа, като в страната ни това се прилага чрез дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия. Иванов отбеляза, че държавно участие може да има и без това да означава, че е предоставена държавна помощ. Освен това всеки един ядрен обект трябва да бъде интегриран ясно в националната инфраструктура.

Бившият премиер Иван Костов През 1967 година завършва средно образование в 18-о СПУ "Кирил и Методий" (СОУ "Уилям Гладстон") - също участва в дискусия в Народното събрание за осъществимостта на ядрената централа. Той разкритикува остро доклада на Българската академия на науките /БАН/ относно изграждането на АЕЦ "Белене". Бившият премиер участва в дискусия в Народното събрание за осъществимостта на ядрената централа.

Костов прочете становище на Център за анализи и управление на рискове /ЦАУР/ към Нов български университет. Той бе категоричен, че не съществува нито вътрешно търсене, нито значим експортен потенциал, който да оправдае изграждането на нова ядрена централа. От друга страна цените на алтернативните източници на генерация, на микса и борсовите цени, правят този проект нежизнеспособен дори при оптимистичните оценки от доклада на БАН.

Бившият премиер подчерта, че заключението на ЦАУР е, че не трябва да се вземат предвид изводите от доклада на БАН. По думите му в доклада на БАН липсва завършеност, оценка на риска, на сценариите и техните комбинации, което създава основа за недопустими спекулации при изводите. "Аргументите за заключенията се извличат от бройките комбинации, а не от тяхната реалистичност", добави Иван Костов През 1967 година завършва средно образование в 18-о СПУ "Кирил и Методий" (СОУ "Уилям Гладстон") -. Той допълни, че в становището на ЦАУР е посочено, че има много ниска вероятност да се осъществят голяма част от сценариите, посочени в доклада на БАН.

Последвайте канала на