Трябва ли да се забрани плащането кеш над 1000 лв?

Задължителното банково разплащане над 1000 лв. ощетява както българските граждани, така и малкия и среден бизнес. Това заяви депутатката от ПГ на "Воля" Кръстина Таскова.

Ето какво смятат от партията на Веселин Марешки.

ПЪРВО: Промените, планирани в ДОПК, не само не облекчават работата на малките и средни предприятия, а напротив - поставят допълнителни тежести върху тях.

ВТОРО: Дава се и неограничена власт на данъчната администрация, която вече ще може да подбира сама кое предприятие е рисково и кое не е. Без ясни правила и критерии. Без съгласуване с други инстанции.

ТРЕТО: За част от промените не е спазена процедурата за обществено обсъждане. А те засягат стотици, даже хиляди предприемачи и хора, заети с бизнес

ЧЕТВЪРТО: Според нас, този законопроект е в услуга на банковия картел. Предвижда се намаляване на плащанията в брой до 1000 лв. през 2019 година. Като аргумент се изтъква, че това е начин да се намали сивият сектор. Но недостатъчното оглеждане на ефектите от подобна мярка, ще доведе до практическо ощетяване на хората . При граница от 1000 лв. за кешови разплащания, всеки от нас ще трябва да плаща или с карта, или по банков път. Това ще натовари сметките ни с твърде много такси, от което сигурна съм, единственият сектор с увеличаваща се ежегодна печалба - банковият, ще бъде особено щастлив, но не и малкият и среден бизнес.

ПЕТО: Фискалният контрол, чиито обхват се разширява, също се очертава като проблем. До момента такъв контрол не се прилагаше за стоките под митнически режим. Сега вече за движението на стоки под митнически режим органите за фискален контрол ще могат да упражняват в пълнота дадените им правомощия – спиране, проверка на стоката и документите, идентификация на доставчик и получател, поставяне на технически средства за контрол, съответно свалянето им, в т.ч. и действия по предварително обезпечаване при фискален контрол, включително и определяне на обезпечение в пари или с безусловна и неотменяема банкова гаранция, със срок на действие не по-малък от 6 месеца, в размер 30 на сто от пазарната стойност на стоката. Например- ако внасяте храни с кратък срок на годност, те могат да бъдат задържани, а докато текат административните процедури и проверките, да станат негодни за употреба. Така бизнесът ще бъде ощетен значително. Или пък при горивата, където се прилага чл. 176в от Закона за ДДС, ще се получи двойно обезпечение - веднъж 20% и после 30%. На практика, тази мярка цели да изхвърли от пазара малките и средни играчи, които не могат да си позволят да затворят такива оборотни стоки или пък може да стане инструмент срещу неудобен конкурент.

Също така не се знае кои точно акцизни стоки под митнически режим ще бъдат включени, тъй като те ще се определят със Заповед на министъра на финансите, след като бъде приет законопроектът. За сметка на това обаче, НАП ще получи право да определя напълно самостоятелно кой е рисков вносител и кой - не. Без описани правила и процедури.

 

Последвайте канала на