Защо млад мъж се прибира от Великобритания, за да се занимава с агробизнес и как Министерство на земеделието и храните успява да помогне за развитието на бизнеса му?

Защо млад мъж се прибира от Великобритания, за да се занимава с агробизнес в родното село на дядо си - Бродилово и как Министерство на земеделието и храните успява да помогне за развитието на бизнеса му? Васил Морфов е млад фермер, който вече от 11 години се е прибрал в родината си, за да постави успешното начало на семеен бизнес, при идеалните условия по поречието на река Велека.

"Не беше вчера или онзи ден, когато съм се върнал от Англия. През 2011 г. завърших университет в Западна Великобритания. Получих си дипломата, поработих още малко там. В един хубав септемврийски ден реших да се върна в Бургас и да си почина малко, просто като ваканция. Тогава на семейна вечеря, в главата на баща ми явно се беше зародила идеята да се занимаваме със земеделие. Той я сподели, като подчерта, че е хубаво някой от двамата му сина да се върне да работи. Бях в позиция между смяна на работи и неудовлетворение от това, което учех в Англия и да помисля малко по-задълбочено. В крайна сметка - не мислих много и реших бързо. Казах си: "Добре. Семеен бизнес. Започваме. Земеделие, трактори", разказа той пред Novini.bg.

Младият фермер споделя, че има връзка с историята на селото, в което развива бизнеса си. "Това е селото на дядо ми Митко, на когото пожелавам да е жив и здрав още много години. Свързани сме с него. В Англия прекарах около 5 години, тук съм вече от 10, започвам 11-а. В началото не беше биоферма. Започнахме с почистване на пустеещи ниви и пасища и зърнопроизводство. Това приключи през 2015 г. след две реколти. Решихме да се пренасочим към отглеждане на животни по пасищен начин. Самият ландшафт и климатът в нашето село са много различен от климатичните условия в останалите части на страната. При нас е, направо мога да кажа: тропически климат. Много е зелено и влажно през лятото. Има страшно много трева и паша. Затова всъщност решихме да се занимаваме с пасища и купихме първите си животни – 47 женски и 2 бика. 49 бяха животните в цялото стадо. Започнахме да отглеждаме месодайни крави. Това беше през 2015 г. Тогава ги докарахме от съседното село, което е на около десетина километра нагоре по поречието на р. Велека", посочи още Васил Морфов. 

Васил има и колега - дядо германец, който му помага от два месеца. "Той е с 50-годишен опит с кравите и черпя знания от него. В момента в основното стадо имаме крави, с подрастващи, все още бозаещи телета между 3, 7, 8 и 9 месеца. Имаме отделно стадо с бикове, които са стокови и които ще продадем в края на пашовния сезон. В стопанството разполагаме и с още едно стадо с млади женски животни - юници, които са отделни, за да не се заплождат. Общият брой на животните е 220", обобщи фермерът.

"Фермата ни има 2 000 дка био пасища. Тук е идеалното място за развитие на пасищното животновъдство. В този ред на мисли не беше сложно да го правим био. Сертифицирахме площите си. Не ползваме нито торове, нито препарати. В някои случаи може би би било по-финансово изгодно да го правим, но в крайна сметка това, което имаме тук, е съвсем достатъчно, за да се грижим добре за животните си", обясни Морфов.

С бюджет от над 318 млн. лева стартира прием по процедура „Инвестиции в технологична и екологична модернизация“ от НПВУ

За първи път той възползва от средства по Програмата за развитие на селските райони (2014-2020 г.) през 2019 г. чрез подмярка 4.1 – „Инвестиции в земеделски стопанства“. "Аз кандидатствах, за да си набавя нов трактор с челен товарач и една косачка, за да може да стане по-ефективна работата на терен. Приемът и самите критерии бяха много подходящи. След консултации с различни хора стана ясно, че стопанството ми събира доста голям брой точки и на практика е почти сигурно, че ще бъда в горната част на таблицата на тези, които ще могат да се възползват от приема", разказа Васил Морфов.

И добави: "Проектът ми беше на стойност 150 000 лв. без ДДС, 180 000 лв. стана накрая, със съфинансирането от 50%, тоест 90 000 лв. получих обратно от този проект. Други проекти не съм изпълнявал. Преди исках да кандидатствам по мярката за "Млад фермер", но тогава се оказа, че стопанството ми е прекалено голямо, за да участвам. Явно беше насочена към сега започващи млади стопани. Но по тази: тракторът, челният орач и косачката бяха за 180 000 лв. Тракторът и челният товарач, както и косачката  ги използвам за половината от операциите в стопанството. С трактора кося, балирам, след това с челния товарач, който е монтиран на трактора, складирам балите. Модерно земеделие модерна техника няма как да стане", заяви още фермерът.

Морфов определено би се възползвал отново и вече обмисля детайлно кандидатстването по нова програма на земеделското министерство, свързана със средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост. "Водим дебати с моята консултантка да кандидастваме. От министерството са обещали, че ще е без излишно мотаене, без бизнес план, просто с добра обосновка на това за какво ти трябват нещата. Даже вече коментираме какво ми трябва да си взема допълнително, за да може работата да става все по-лесна и все по-ефективна. До края на декември приемът е отворен и се надявам да кандидатстваме. Този път за нещо по-малко. Размерът на този проект сигурно няма да надвишава 100 000 лв. С удоволствие бих се възпозлвал пак", заключи той. 

Материалът е финансиран по Програмата за развитие на селските райони (2014-2020 г.), с подкрепа на Европейския съюз чрез Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

Последвайте канала на