Стоилко Апостолов: Не трябва да си заравяме главите в пясъка, а да планираме екологичното земеделие

"И в трите основни зърнени култури сме в топ 10 в света – това не било дори в най-силните години на комунистическото кооперативно стопанство“, коментира в „Преди всички“ Стоилко Апостолов, управител на фондация за биологично земеделие „Биоселена“.

Преди дни пред „Хоризонт“ Апостолов съобщи, че България се нарежда в челната десетка в света по производство на пшеница, царевица и слънчоглед. Според експерта е крайно време да се развенчаят митовете за изоставащото българско земеделие.

„Такава е и заради политиката на Европейския съюз – субсидиране предимно на зърнопроизводството, това съчетано до някаква степен с липса на контрол, изопачено прилагане на политиките, таваните също, които декларираме, че спазваме, но всъщност не спазваме – колко субсидии може да получи едно лице, така се получава тази картинка, която не е лоша", поясни още Апостолов пред БНР.

"Проблем е, че този сектор, който така или иначе е доста напред в развитието си, от нас дори могат да се учат на производство, че този сектор в момента се поставя в една „кутия“, че това може да продължава вечно, а в същото време актуалните новини са свързани с въглищните централи в Старозагорския регион, които са в момента с безизходица – и нищо чудно, след 10 години и зърнопроизводството, който процъфтява, да се окаже в такава ситуация, като мините в Стара Загора. Защото и за тях е имало преди години 15-16 години субсидии и фондове, така че да има плавен преход.

В момента същото може да стане със земеделието – сега тук имаме на разположение едни фонд, с който да се финансира този зелен преход към по-екологично земеделие – т. нар. „зелена сделка“, а ние си заравяме главата в пясъка, вместо да планираме добре този преход и след 10 години производството да е по-екологично и да отговаря на стандартите“, разясни още Апостолов.

ДФЗ преведе близо 3,2 млн. лева на дребните земеделски стопани за Кампания-2020

Според него в момента се спори дали екосхемите да бъдат 30 или 25 на сто от субсидията по-първи стълб.

"Тоест никой не е казал, че няма да има еко-схема, никой не е казал, че се отказваме от тези 50 на сто намаляване на пестицидите до 2030 година. Това са големите три заложени цели - пестицидите, антимикробните средства в животновъдството и химическите торове. Те са поставени като цел и никой не ги оспорва тях. Но трябва да се провежда дискусия. Дали са ни един каталог с еко-схеми, които можем да си изберем, а ние и това не правим - тези дискусии изобщо не се провеждат - едно хубаво мълчание, затишие...", каза още Апостолов.

Управителят на фондация за биологично земеделие „Биоселена“ посочи също, че до края на годината трябва да сме представили Стратегическия план в земеделието. От последните избори досега не е свикано нито едно заседание по темата.

Последвайте канала на