Бърдуочинг туризмът става все по-популярен

Слушай новината

Бърдуочингът – наблюдението на птици в естествената им среда, става все по-популярен туризъм в България, разказва за БТА д-р Петър Янков, един от най-известните орнитолози у нас.

Той е забелязал, че профилът на бърдуочинг туриста се мени през годините. Преди около 30 години този туризъм в България „избуя“ и беше започнат от британските туристи, после палитрата се оцвети повече – най-вече холандци, скандинавски и германски туристи. Интересното е, че през последните 10-ина година в този микс все по-голяма част започват да заемат българските бърдуочъри, които са предимно млади хора, са неговите наблюдения. 

България е много важна дестинация за т.нар бърдуочинг туризъм - една от първите пет в Европа, благодарение на това, че има интересни видове птици, някои от които не могат да се видят в други европейски страни на запад от нас. Страната ни е с една от най-богатите орнитофауни в Европа след Испания и, въпреки сравнително малката територия, в нашата страна се срещат повече от 420 вида птици, което е около 40% от всички видове птици в Европа, обяснява орнитологът.

Експертът смята, че пролетта и есента са най-добрите сезони за наблюдение на птици и са предпочитани от тези, които искат да видят много видове. Но бърдуочинг може да се прави през цялата година и има много групи, които идват и през зимата. Нашата страна например е мястото на зимуване на една от най-красивите и най-редки диви гъски – червеногушата гъска, коментира той. Това, че бърдуочинг туристите могат да идват покрай морето през зимата, а в планините – през пролетта и лятото, позволява на българския туризъм да излезе от капана на сезонното плажуване и каране на ски и хората в този бранш да имат приходи целогодишно.

Правенето на бърдуочинг си е цяла наука. Първите бърдуочинг групи в България започнаха да идват 1984 г., спомня си Янков. „Тогава започна този тип туризъм да се развива у нас. Екскурзиите се организираха от „Балкантурист“, имаше осигурен транспорт и настаняване, но не знаеха къде са птиците. Затова наеха нас, орнитолозите професионалисти, и ние започнахме да ги водим на тези места. С годините успяхме да изберем най-хубавите места“, разказва той. Сега най-добре запазените места са Бургас и района на Маджарово в Източните Родопи. В една много успешна бърдуочинг експедиция за две седмици, когато се виждат 220 вида птици, едната седмица е по Черноморското крайбрежие и една седмица – в Източните и отчасти Западните Родопи, района на Триград.

Когато започна строителният бум, поне 20-25 процента от привлекателността на тези орнитологични места бе съсипана, те са превърнати в "бетонни джунгли", и най-яркият пример е, че преди сме гледали интересни видове птици в самия Слънчев бряг. Сега повече птици ще видим в центъра на София отколкото там, коментира орнитологът. 

Той казва, че бърдуочингът е аристократично хоби, занимание за обезпечени финансово хора, но и с по-широк дух, с очи за природата и красотата. Затова в България толкова време не е имало бърдуочинъг - традиционният българин е по-практичен човек, силно заземен, „залепен за земята“, в сърцето му повече е построяването на къща, отколкото Бетовен или Микеланджело. А тук се иска да имаш крила да летиш. Не защото птиците летят, а защото само един извисен дух може да изпита удоволствието да се наслаждава на полета на птицата, да почувства в него свободата, обяснява Янков. Хубаво е колкото може повече хора да разчупят тази каменна черупка на материалното, надява се той и отбелязва, че днес все повече млади хора грабват биноклите и се наслаждават не на керемидите и на това, че къщата им е с 10 см по-висока от тази на съседа, а търсят да видят красивото, колко прекрасни са тези същества, и колко много можем да научим от тях. А, според орнитолога, ако човек има широка душа, се учи от всичко - от мравката, от слънчевия лъч. 

Бърдуочингът се развива тогава, когато хората имат повече свободно време, средства, но и очи и духовност за някакво нематериално изживяване. Наблюдението на птици не може да се съпостави с никакво друго удоволствие - допирът, вливането в природата, в хармонията на вселената. Може би някакво дълбоко, интуитивно усещане за принадлежност, че сме малка частица от нещо велико, описва изживяването Петър Янков и допълва: „Да знаем, че сме листенцето, което не може без дървото“. 

Последвайте канала на