Туристи търсят тайни знаци в Земенския манастир

Туристи търсят тайни знаци в Земенския манастир, съобщиха от Светата обител.

Дванайсет хиляди души са посетили комплекса през миналата година. Потокът от хора към манастира напоследък чувствително е нараснал. И българи, и чужденци са заинтригувани от тиражираните предположения за съхраняване на хилядолетна загадка в малката църквичка, носеща името на Св. Йоан Богослов.

Храмът е паметник на архитектурата, строителстовото и монументалната живопис от българското Средновековие. Целият комплекс "Земенски манастир" е паметник на културата и е филиал на Националния исторически музей. Църквата "Св. Йоан Богослов" е кръстокуполна и е единствената у нас с кубична форма. Размерите й са 9м/9м/9м.

При преминаване от вратата към олтара се образува вписан кръст в квадрат, обясняват екскурзоводите. Представители на обществото на Зидарите обсъждали и други фигури в Светата обител. Голям интерес предизвиквал куполът на църквата, който е вписан в квадрат. Някои изследователи определят като знак самата църква с уникалната й архитектурна форма. Според една от теориите богомилите тачели мястото и пазели в него знака на българина - единственият символ, който може да обедини религиите по света. Слухове разказват, че рицарските общества на тамплиерите също правили край Земенския храм някои от тайнствата си.

Според древна легенда през Земен са минали и кръстоносците,които търсили храма на Соломон по писмени знаци от стенописите. Кардинал от Ватикана дори предрекъл, че Земен ще спаси земята. Светата обител е в центъра на актуална българска филмова продукция.

Те са автентични, не са реставрирани, само са почистени и консервирани, обясни за БТА екскурзоводът Камелия Петрова. Най-старият стенопис датира от 11 век, когато била построена обителта. Той изобразява Св. Ана и е единствената фреска, запазена от първото изографисване на храма. Автентичен е и подът, изграден от разноцветни каменни плочи.

Емблематична за Земенската църква е сцената с изковаване на гвоздеите, с които Христос е прикован към кръста. Тя е предмет  на специално внимание и от страна на масоните. Една от фигурите на четиримата ковачи е жена. Легенда разказва, че когато отишли  при ковача и му казали да изкове гвоздеите за разпятието на Христос той отказал под предлог, че го боли ръката - по-късно  наистина го заболяла. Затова на негово място отишла съпругата му. Сцената с изковаването е битова, не е библейска, уточни  Камелия Петрова.

Уникалната рисунка е предмет на много спорове. Някои учени я свързват с масоните заради вплетени във фреската символи на Зидарите. Според други тя се базира на копирани нови методи от Европа, където по същото време масово се строели готически катедрали. Повечето от тях били издигнати от масони.

Уникален е стенописът с двойния Христос на сцената "Причастие на апостолите",разказа още Петрова. За разлика от обичайното причастие, при което Христос с едната ръка дава хляба, а с другата - виното, тук са изографисани два образа на Христос и апостолите са разделени по шест. Впечатляващи са сцените на Успение Богородично, Благовещение, ктиторските портрети на деспот Деян и съпругата му Доя. Те са тогавашните местни владетели, дарили средства за второто изографисване през 14-ти век. Според експерти ктиторските портрети в Земенския манастир са най-старите и с най-голяма художествена стойност след ценните образи на Калоян и Десислава в Боянската църква.

Земенският манастир ще увеличи експозицията си. Подготвя се откриване на изложбена зала в югозападното му крило. Там ще бъдат показани и експонати от Националния исторически музей. Манастирът разполага с 11 хотелски стаи, които обаче все  още не са завършени. На 24 май Светата обител ще чества храмов празник, който е в деня на Св. Йоан Богослов.

През пролетта на 1867 г. бил извършен ремонт на църквата и построена нова манастирска сграда, за освещаването на която бил поканен Кюстендилският митрополит, разказа заместник-кметът на община Земен Даниела Владимирова. Свещениците от околните села организирали големи групи от своите енории, за да присъстват на тържеството и да видят владиката.

Направен бил курбан, като заклали волове, сготвили в големи казани гозби на местните жители, които заедно с другоселците  били нагостени на обща трапеза под вековните явори на манастира. Това се случило на 20 май, когато по религиозният календар е  Св. Йоан Богослов, както се нарича и църквата. Оттогава курбан се прави винаги в деня на Св. Йоан Богослов, а местни фамилии се събират в двора на манастира, надпяват се и се надиграват, разказа Владимирова.

Последвайте канала на