1/3 от бизнеса е в сивата икономика

Бургас и Ямбол са областите с най-голям дял на сивата икономиката в страната. Това показват данните от доклада по проект "Ограничаване и превенция на неформалната икономика", които бяха представени от Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/.

В Бургас на тъмно работи 61,3% от бизнеса, а в Ямбол - 61,2%. Най-нисък е делът на неформалната икономика в Кърджали и Разград - около 34%. В София 43,3% от бизнеса е сенчест.

Тези данни обаче са базирани на анкетни проучвания за оценката на бизнеса и гражданите относно нивото на неформалната икономика в техния регион и са завишени в сравнение с данните на официалната статистика, обясни Стефан Петранов от АИКБ, един от авторите на изследването.

"Комплексният аналитичен доклад за ограничаване и превенция на неформалната икономика е уникален по рода си документ, който за пръв път представя пълната картина на сивия сектор у нас, включително с точни количествени оценки за размерите му. Той обобщава вижданията на работодатели, работници и служители и широка общественост за вредите, които сивата икономика нанася на изрядния бизнес и на обществото като цяло и очертава пътищата за ограничаване на това явление", обясни Петранов.

Средното ниво на неформалната икономика за страната е 32%. Тази оценка е получена от изчисления на база официалните статистически данни. Данните от социологическата анкета сред гражданите и представители на бизнеса обаче показват ниво на сенчестата икономика около 40%. На база тези две цифри изследователите определят усреднен показател от около 36%.

Според Васил Велев, председател на АИКБ, сивата икономика възлиза на около 10-15 млрд. лева годишно. "1/3 сива икономика е много сериозен показател и затова си заслужава да бием камбаната", посочи той.

Като цяло през последните няколко години обемът й намалява макар и със слаби темпове. По-значителна тази тенденция е била в периода 2005-2007, когато в страната имаше устойчиво икономическо развитие, висок растеж, приток на чуждестранни инвестиции и намаляване на данъчното и осигурителното бреме. С начало на икономическата криза и рязкото повишаване на безработицата през 2008 г. формалната икономика започна да набъбва. Ръстът й продължи около година, но в периода 2009-2010 тя отново започна да се свива (от 36 на 32%), заради активната политика на правителството, която включваше мерки за повишаване събираемостта на акцизите, изсветляване на търговията с горива, свързване на касовите апарати с НАП и др., обясни Стефан Петранов.

Секторите с най-висок дял на неформалната икономика са строителството, здравеопазването и туризма - около 50%. На другия полюс са леката промишленост, козметиката, пощенските услуги, машиностроенето - 10-15%.

По отношение на външната търговия изследването показва, че най-висок процент "сиви" сделки се сключват в стокообмена с Македония и Украйна.

Според Петранов за 2011 г. може да очакваме леко свиване на сивия сектор до около 31%, заради продължаващите усилия на правителството за приемане на административни мерки в тази област. Специалистите обаче са категорични, че администрацията не може да свърши всичко сама. "Необходимо е сътрудничество между нея, работодателите и обществото. Реалистично е, ако усилията продължат в тази посока, в близките няколко години, да постигнем намаление до около 20 и няколко процента", посочи Васил Велев.

България остава в челната тройка на страните с най-голям дял на неформалната икономика, заедно с Гърция и Румъния, където този показател е 33-34%. "Отличниците очаквано са Австрия - 10%, Германия и скандинавските страни - 12%. В Италия, която се оказа уязвима за рецесията, 24% от бизнеса е сив.

Коментари

Напиши коментар

Спорт

още

Водещи новини

още

Още новини

още

Пазари

още

Анкета

Ще падне ли още цената на биткойна?

Ще падне ли още цената на биткойна?

Избрано от Интернет