Идеята за универсален базов доход набира скорост

Интересът към програмите за универсален базов доход по света расте – особено с очакваното навлизане на изкуствения интелект в масовите производства на стоки и услуги. Както правителства – леви и десни, така и частни донорски групи изучават социалните и икономическите ефекти от безусловните плащания на гражданите. Какво показват те, какво е мнението на скептици и поддръжници на идеята?

Този месец стана ясно, че в Англия за първи път експериментално ще бъде пробно въведен универсалният базов доход. 30 човека от различни социални групи ще получават солидните 1600 паунда на месец в продължение на две години, без никакви условия. Инициативата е на мозъчния тръст „Автономия”, чийто директор е Уил Стронг:

„Идеята може да се възприеме по два начина: от една страна решаване на проблемите в настоящата система за социално осигуряване, която е неработеща, неодобрявана, неморална и неефективна в намирането на работа за хора. На втори план ни подготвя за бъдещето. Преминахме през пандемията и кризата с поскъпването на живота, предстоят ни още тежки моменти, касаещи промените в климата, изкуствения интелект и технологиите“, коментира Стронг, цитиран от БНР.

Ето колко ще е средната пенсия след преизчисляването от 1 октомври

Сред скептиците е бизнесдамата Мишел Дюбъри: „Това е заблуда, платена с чужди пари, с която се създава погрешен ход за икономикатаи държавата се обрича на провал.“

Подобна програма се провежда и в Уелс и с подкрепата на всички партии в Ирландия, където 2000 творци от няколко месеца получават седмично по 325 евро, като това ще продължи общо три години. Една от избраните да участва е художничката Еленор Донован, която вече може да посвети повече от времето си за създаване на произведения на изкуството: „Получаването на базов доход е като да спечелиш от лотарията. Това преобрази изцяло както художествената ми практика, така и общото ми благосъстояние“, казва тя.

Във Финландия през 2017 г. около 2500 безработни в трудоспособна възраст в продължение на две години получаваха по скромните за стандарта в северната страна 560 евро на месец. Резултатите не показаха особен ефект върху равнището на безработицата, но беше отчетено подобряване на благосъстоянието и психичното здраве на участниците. Подобни опити не спират и са в ход в последно време в различни страни по света. Около 10 милиона жени в щата Тамил наду в Индия ще получават базисно подпомагаме от септември, когато ще бъде дадено начало на програма, подкрепена от държавните лидери. Неправителствена организация, базирана в Ню Йорк, финансирана от частни донори, осигурява безусловни месечни плащания на хора в селските райони на Кения като част от 12-годишна схема. Филм за някои от хората, получаващи пари, прави режисьорът Сам Соко, който обаче изтъква: „Даването на основен доход не е вълшебна формула, защото ако няма по-добро здравеопазване, образование и останалите необходими работещи условия в подкрепа на хората, просто се въртим в кръг.“

Форма на безусловен основен доход бяха плащанията за американците по време на пандемията от коронавирус. А участник в експеримент с универсален базов доход в град Стоктън в щата Калифорния сподели: „Тези пари ми донесоха малко спокойствие. Катастрофирах и останах без кола. Знам, че парите няма да са завинаги, но спасяват положението – сега ще мога да платя за колата си“. Кметът на Стоктън от Демократическата партия Майкъл Тъбс за инициативата: „Изненадан съм колко много хора мизерстват. И то хора с добри работни места, собственици на малък бизнес, учители, пенсионери. Хора, които работят здраво, на няколко места, заради което не могат да отделят внимание на децата си и не се грижат за здравето си.“

Критиците смятат обаче, че безусловното осигуряване на пари без надзор и условия е твърде скъпо и от гледна точка на държавния капитал ще е в ущърб на обществените услуги, освен това ще доведе до спад в търсенето на работа и съответно – на продуктивността и най-вероятно – до инфлация. Политическият съветник от Републиканската партия Орен Кас,журналистката от „Файненшъл Таймс“ Рана Форухар и професорът по икономика в университета в американския щат Мериленд Мелиса Кърни:

„В Америка все едно лудия чичо Сам да нахлуе през вратата и да каже на децата „не се притеснявайте от приказките на родителите ви, аз ще се погрижа за вас щом навършите 18 – ако искате работете, ако не искате – недейте, пътувайте, пушете.“ Проведените досега експерименти са кратки и с малко хора, така че това не е истински тест за това как хората ще се държат в общество, в което израстват, знаейки че програмата е налице“, казва Кърни.

„Не трябва да даваме на хората подаяния, защото в крайна сметка това не им помага. Особено начина по който се говори за универсалния базов доход в Силициевата долина. Представят си, че на съкратените работници от заводите ще дават чекове, за да бъдат поети и художници. Не става така, работата има значение.“

„Скептична съм заради универсалния характер. За мен няма логика в идеята за плащания към абсолютно всички с много малка социална възвръщаемост. Парите на данъкоплатците могат да бъдат използвани много по-добре – помощи за гледане на дете и подкрепа за наематели с ниски доходи например.“

В САЩ помагат на бедните, като им дават пари в брой

Като се позовават на резултатите от експериментите защитниците на идеята категорично смятат, че позитивите, които универсалният базов доход носи, си заслужват рисковете. Гай Стендинг икономист, автор на книги на тази тематика и съпредседател на международно движение, занимаващо се с въпросите за основния доход:

„Разполагаме с много доказателства, защото са се провели над 150 експеримента. 50 кметове в САЩ ще тестват безусловния основен доход. Голямо проучване беше направено в Индия, където участваха хиляди хора. Отчетохме подобрения в храненето, здравето и работата. Основният доход води до повишаване на продуктивността и сътрудничеството в работата.“

Положително относно идеята за универсален базов доход се е изказвал милиардерът предприемач Илън Мъск:

„Все по-малко ще стават работните места, които човек ще може да върши по-добре от роботите. И какво да се направи за масовата безработица? Това ще е огромно социално предизвикателство. В крайна сметка ще ни трябва някаква форма на универсален базов доход. Не мисля, че ще имаме избор“, посочва Мъск.

В този дух са и думите на технологичния магнат Марк Зукърбърг:

„Поколението ни ще трябва да се справи с десетки милиони работни места, които ще бъдат заменени от автоматизирани системи като самоуправляващи се автомобили и камиони.“

А съоснователят на „Фейсбук“ Крис Хюз, който финансира експерименти с универсален базов доход, казва:

„Първи ще кажа, че за три години работа получих почти половин милиард долара. Не се предполага, че икономиката трябва да работи по този начин. С огромни темпове се увеличава заетостта на непълно работно време, на парче, временната работа по заявка и с тази нестабилност се появява нуждата от нов вид социална закрила. По 500 долара всеки месец за хората в нужда, за да спокойни в добрите месеци, а в лошите да могат да си платят наема. Когато хората получат скромна сума пари я използват, за да подобрят живота си и този на семейството си, инвестират в себе си. Най-важното е, ме хората не напускат работните си места масово. “

Преди четири години Сам Олтман – предприемач и настоящ изпълнителен директор на OpenAI – компанията зад ChatGPT, заяви, че безусловният основен доход е решението на потенциално антиутопичното бъдеще, в което няма работни места заради изкуствения интелект:

„Пътят на автоматизацията идва. Все още не е срутил обществото, но ще се случи. Ако изкуственият интелект се появи добрите новини са, че цените на стоките и услугите ще паднат стремглаво, защото компютрите ще могат да ги произвеждат без големи разходи. БВП ще се изстреля в небето. В света на изкуствения интелект има много пари. Определено ще трябва да дадем ново определение на работата. Но човечеството го е правило и преди. В Силициевата долина научаваме какъв потенциал имат някои хора. Ако той може да се отключи и да се освободят от работата, която мразят и практикуват само, за да оцелеят, ще се прибави огромна стойност към света.“

Южна Корея е една от страните в света с най-мащабно автоматизирано производство, достигащо почти 15 процента от работните места. В провинция Кьонги-до над 10 милиона души веднъж на тримесечие получават сума от държавата в карта, възлизаща на няколкостотин долара, която обаче могат да харчат само в местни фирми и заведения. Уловката е, че дали парите се харчат където трябва по предназначение се следи от национален щаб. И излиза наяве въпросът с подчинението на индивида на държавата. Икономистът Йоана Маринеску по тази тема: „Ако бъдеш следен това означава, че правителството потенциално, в най-лошия сценарий, може да използва това, за да упражни политическо влияние. Например да ти се отнемат други социални придобивки, да се приложи натиск да се направи нещо в политически план.“

Универсалният базов доход е набираща популярност идея, която вероятно ще съществува под някаква форма някой ден. Една от причините за това, че тя има подкрепата от на практика всички части на политическия спектър, дори и по различни причини. Макар крайната левица и крайната десница да имат разногласия за причините за налагането на подобна програма или пък какъв вид или наименование трябва да има тя, самият факт, че и двете страни одобряват проекти в тази посока е както изненадващ, така може и да се тълкува като „зелена светлина“ за бъдещето.

Последвайте канала на