От Брюксел ще искат 100% увеличение на акциза на цигарите от 2025 г.

Признават бездимните цигари за по-малко вредни – данъчната им тежест ще е наполовина по-ниска

Материалът е базиран на публикация във Financial Times „Brussels to propose rise in cigarette taxes and first EU-wide vaping levy - https://www.ft.com/content/6f1c4211-5e54-4aa8-a391-0ec9bc5244de

Предложението на Европейската комисия за преглед на Директивата за акцизите от 2011 г. се очаква до дни, но според изтекла информация във Financial Times в неделя, досегашните спекулации за точните стойности за двойно повишение на минималната ставка от 90 евро на 1000 къса на 180 евро на 1000 къса за цигарите, се потвърждават от публикацията в една от най-реномираните финансови медии.

Напомняме, че българският данъчен календар, който служебното правителство внесе в Народното събрание и за който предстои второ четене в Комисия по бюджет и финанси, предвижда до 5% увеличение на година или едва 15% общо увеличение от от 2025 г.

Financial Times разполага с детайлите от проекта на Европейската Комисия за промяна на Директивата за акцизите. Настоящата минимална ставка за кутия цигари от 20 броя е 1.80 евро или приблизително 3.50 лева. Комисията предлага 100% увеличение или минимум 3.60 евро на кутия, което прави около 7 лева чист акциз. Това означава, че от 2025 година, кутия цигари ще трябва да достигне до пушачите на поне 10 лева, като се прибави стойността на продукта, ДДС, търговски и други разходи.

По отношение на новопоявилите се през последните години продукти – течностите за електронни цигари и вейпове, както и бездимните тютюневи изделия, изтеклото предложение на Комисията, предвижда 20% от цената за по-слабо никотиновите и 40% за по-силно никотиновите течности, а нагреваемите продукти ще се облагат с акзиз от 55% от цената или номинален минимум наполовина по-нисък от този на цигарите – 91 евро, тоест около 1.80 евро на кутия.

Истинският дебат между Комисията и държавите членки, обаче, тепърва предстои. Според Financial Times в доклада на Комисията се споменават с илюстративна цел държавите, които ще срещнат най-големи затруднения и в които новите минимуми ще имат най-сериозен ефект върху потребителите и върху икономическите оператори – на първо място е България, следвана от Словакия, Полша и Унгария, където цените на цигарите се смятат за твърде ниски. Двойно по-високият минимален праг на акциз за цигарите ще се окаже непостижим за България и се очаква да застраши настоящото ниско ниво на контрабандата, освен ако повишението не се осъществява плавно и стъпково при достатъчно дълъг преходен период.

Корекциите на акцзите имат за цел да ускорят процеса в ЕС за „поколение без тютюнев дим“ до 2040 г. Като част от плана на ЕС за борба с рака, целта е да се намали употребата на тютюн сред гражданите на ЕС от сегашното средно ниво от около 25% до 20% през 2025 г., и след въвеждането на новите ставки да достигне под 5% до 2040 г. Брюксел очаква, че ценовият натиск върху пушачите ще накара мнозина от тях да се откажат. Същевременно, ако има поне една добра новина в изтеклия проект, това е, че Европейската Комисия чрез предложената стойност на минималните изисквания за нагреваемите изделия потвърждава, че те имат по-нисък риск – за тях акцизът ще остане двойно по-нисък. Така пушачита на цигари ще могат да задоволяват нуждите си от тютюн, но по по-малко вреден начин.

Алберто Алемано, професор по регулиране на ЕС във факултета по предприемачество на HEC Paris, споменава, че липсата на акцизна рамка за целия ЕС за нагреваемия тютюн досега „отслабва усилията за контрол на тютюна“ на общия пазар.

Комисията предвижда увеличението на данъците върху цигарите да генерира допълнително общо 9,3 милиарда евро за страните-членки на ЕС.

Роб Бранстън, старши преподавател по икономика и член на изследователската група за контрол на тютюнопушенето на Университета в Бат, Великобритания, съобщава за Financial Times, че промяната на данъчния режим е „отдавна закъсняла“ и цигарите са били „твърде евтини“ на фона на инфлацията. „Това ще спаси животи“, каза той. „Данъчните увеличения на цените са  един от най-ефективните инструменти за намаляване на тютюнопушенето и са от решаващо значение за постигане на желаното намаляване на заболявания, като рака и други болести.“

Но Питър ван дер Марк, генерален секретар на Европейската потребителска асоциация на потребителите на тютюн и бизнесмен, предупреди, че „ако има внезапно и много рязко увеличение, може да се създадат условия за незаконна търговия“.

Дъстин Далман, президент на Independent European Vape Alliance, добави, че налагането на високи данъци върху новите продукти може да доведе до това, че „много по-малко вредните алтернативи“ на тютюнопушенето ще се „облагат с твърде високи данъци“.

Към настоящия момент в ЕС средното нивото на акциза върху нагреваеимите тютюневи изделия спрямо данъчната тежест върху цигарите е около 36%. В България, след увеличението на ставката на бездимните през 2018 г., от 152 лв. за килограм на 233 лв., данъчната тежест достигна до около 40% от тази върху цигарите, като съотношението зависи от различни фактори, като количеството тютюн в продуктите, ценовите нива и др., като с тази стъпка България изпревари повечето страни в ЕС. Същевременно, след 4-годишен застой в акцизите върху цигарите от 2018 г., когато достигнахме минимума от 90 евро на хиляда къса, страната ни остана далеч под всички останали страни.

С данъчния каледнар от служебното правителство, се предлагат малки стъпки от 5% за увеличение на акциза на цигарите, но за бездимните - 21% увеличение от следващата година, 18% - от 2024 г., и 15% от 2025 г. Част от бизнеса оценява тези стъпки като непропорционални, тъй като бездимните продукти се смятат за алтернатива на цигарите с по-малък риск. Поне две държави-членки официално признаха по-ниската вредност на бездимния тютюн в сравнение с конвенционалното тютюнопушене, отразявайки я в данъчните си календари.

В съседна Румъния, в Доклада на румънския парламент относно приетия данъчен календар, в който има отделен параграф за „нехармонизираните“ продукти - нагреваеми тютюневи изделия и течности за електронни цигари, http://www.cdep.ro/comisii/munca/pdf/2022/rp628.pdf, те вече са определени, като продукти с потенциал за намален риск (cu potential risc redus).

Австрия също въвежда данъчен календар за промени на акцизите, като в доклада на австрийския парламент https://www.parlament.gv.at/PAKT/VHG/XXVII/I/I_01744/fname_1474666.pdf към Закона за държания бюджет от ноември 2022 г. аргументират приемането на данъчен календар за тютюневите изделия 2023 – 2026 г. в „Закон за данъчното облагане върху тютюна“, като се посочва необходимостта от „умерени стъпки“, отчитане на „необичайно тежка инфлация“, както и „подосигуряване на устойчиво облагане и икономическото съществуване на търговците“. Освен това, докладът предвижда „доводите за „намаляване на вредите“ също да бъдат включени в данъчното облагане”.

Коментар за Financial Times е предоставила компанията Бритиш Американ Тобако (БАТ), един от най-големите производители на цигари в света: „Предложението трябва да бъде одобрено от всички държави-членки на ЕС преди да влезе в сила“, заявяват от БАТ и допълват, че това е „началото на дълъг законодателен процес“.

Предстои големият дебат в Брюксел за бъдещите акцизи върху тютюна. На фона на новините от Брюксел, Народното събрание ще дебатира на второ четене данъчния каледнар, който предизвика разнопосочни мнения сред бизнеса. Акцизите върху тюютневите изделия носят значителни приходи в бюджета на страните-членки, а в България достига до 50% от общите приходи от акцизи и до 12% от всички приходи от данъци в бюджета. Особено в растящата икономическа криза, приходите и допълнителните финанси от тези продукти ще се окажат ключови за редица страни. За България приходите от акцизи от тютюневите изделия възлизат на около 1.8 млрд. лв. годишно.

Последвайте канала на