Водещи икономисти очертаха предизвикателствата пред финансовите институции в Шумът на парите 2017

1 юни 2017 г., гр. София – Икономисти, експерти и представители на бизнеса коментираха настоящата икономическа обстановка у нас в панелите „Банки и небанкови финансови институции“, „Бъдещето на технологиите“ и „Икономиката на България“ във втория ден на осмото издание на Шумът на парите 2017.

„Сега е моментът, в който България трябва да мисли как да ускори икономическия си растеж, тъй като страната ни се намира в добра позиция“, посочи главният икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов. „Това, което направим сега, ще определи съдбата ни след 3-4 години. Нужни са реформи, които далеч надхвърлят мандата на настоящото правителство. Имаме около 400 хил. души в резерв, които са безработни или трайно безработни. Въпросът е как да интегрираме тези хора на трудовия пазар“, добави той.

Финансово-технологичните компании променят динамиката в света на финансовите услуги и бизнес модела на традиционните финансови институции.

„Нашата банка, както и много други, използват три подхода към технологиите. Първо, много банки купуват изкуствен интелект, решения за разплащане и други. Второ, може да се финансират стартъпи, системи за стартъпи, хора, които създават стартъпи, за да се направи по-динамично развитието на банката. Друг подход е като се копира поведението и банките се променят отвътре, сами по себе си“, коментира Мартин Заимов, председател на Надзорния съвет на Сосиете Женерал Експресбанк и изпълнителен директор на Регионалния фонд за градско развитие.

Според Асен Ягодин, член на Управителния съвет и изпълнителен директор на Пощенска банка, банките са изправени пред три основни предизвикателства. Това са засилените регулаторни изисквания след финансовата криза през 2008 г., на които все по-малко участници на пазара са способни да отговорят. Затова и тече процесът на консолидация, какъвто е примерът с ОББ, СиБанк, Виктория. Друго предизвикателство е развитието на технологиите, мобилните приложения за онлайн банкиране, които банките не могат да пренебрегнат и следва да развиват. Третото предизвикателство е недостигът на добре подготвени кадри в сектора.

„Живеем в три регулаторни пейзажа в момента. Трите насоки на регулацията са за финансовите инструменти, която очакваме да влезе в сила в началото на следващата година, за платежните услуги и GDPR – начинът, по който третираме и се отнасяме към използването на данни, те поставят в центъра човека и потребителя. Ако досега институциите са били задаващите правилата, сега потребителят ще има все по-голяма сила“, коментира Жулиета Мандажиева, съдружник в адвокатско дружество Точева и Мандажиева.

В панела „Бъдещето на технологиите“ се дискутира значението на технологиите за инвестициите и бизнеса. „Високите технологии са един от начините да се реализира висока добавена стойност. Технологичната инфраструктура позволява на други компании да инвестират непрекъснато, дори и в България. Това не се вижда с просто око, но е абсолютно налице. В момента там, където има изградена технологична инфраструктура – интернет, софтуер, връзки – компаниите идват. Затова е бумът в ютилити сектора и сферата на обслужването у нас. Не, защото инвеститорите считат България за някакъв рай, а просто защото технологично България стои перфектно на картата на света“, каза Иван Иванов, управляващ директор на LG Electronics България.

Според Цветан Алексиев, изпълнителен директор на софтуерната компания Сирма Груп Холдинг, технологиите се развиват бързо, като в наши дни ставаме свидетели на сливане на физическия, биологичния и дигиталния свят. „Преди 20 години предизвикателството беше, че нямаше много данни, докато сега положението е точно обратното. Тази динамика прави компаниите много по-адаптивни, провокирайки ги да внедряват гъвкави процеси. Това води до настоящия тренд за въвеждане на когнитивни технологии, изкуствен интелект“, добави той.

Важно за икономическото развитие на страна ни е да се реформира образователната система така, че от учебните заведения да излизат добре подготвени хора, готови да се включат в пазара на труда, посочи Георги Ангелов, старши икономист в институт „Отворено общество“. Други фактори са подобряването на кредитния рейтинг, намаляването на административните, бюрократичните и корупционните пречки, които забавят осъществяването на бизнес проекти и отблъскват инвеститорите. Според икономиста влизането на България в чакалнята на еврозоната и в Шенген ще стимулират икономиката.

„Вторият ден от форума беше динамичен и интензивен. Чухме интересни дискусии за това как ще се развият финансовите услуги и технологиите. Посрещнахме над 1500 човека в двата дни на събитието. Това е показателно за интереса на публиката към икономическите теми и любопитството за това, което ще се случва не само у нас, но и по света“, сподели Кристиян Костов, управител на Profit.bg.

Шумът на парите се организира от Profit.bg.

През 2017 г. форумът се осъществява с подкрепата на Уникредит Булбанк, Алкомет, Адмирал Маркетс, Сирма Груп Холдинг, Amundi Asset Management, iuvo, Интернационал Хотел Казино & Тауър Суитс, Регус България, LG, Mastercard, Garitage Park и Американския университет в България.

Медийни партньори на Шумът на парите 2017 са Novini.bg, Economic.bg, Broker.bg, списание Икономика, Kaldata.com, Offnews, SmartMoney.bg и Enterprise Europe Network. За Шумът на парите: „Шумът на парите“ е единствената специализирана финансова конференция в България. Първото издание на проявата е през 2010 г. През годините в събитието участват ключови български и чуждестранни финансови експерти и икономисти.

„Шумът на парите“ привлича интереса на водещите финансисти у нас, които ежегодно присъстват на проявата. В началото на 2015 г. форумът бе отличен от Българска фондова борса като събитието, популяризирало най-добре капиталовия пазар в страната през 2014 г., а по-късно през годината от Българско дружество за връзки с обществеността.

Последвайте канала на