„Най-близкото до съвест, което съществува в Силициевата долина“: Тристан Харис – рицарят на честните технологии

Слушай новината

С името на митичен рицар, той е сред малкото донкихотовци, продължаващи битката срещу чудовището, в което се превърна днешния интернет.

„Най-близкото до съвест, което съществува в Силициевата долина“, така е известен Тристан Харис. Името му нашумя с прословутия филм „Социалната дилема“, който привлече погледите, но така и не поведе след себе си кой знае каква промяна. Работата му е олицетворение на всичко онова, което е „счупено“ в днешния онлайн живот. На манипулативните практики, които са се превърнали в заплаха за бъдещето ни като вид, пише сайтът karamanev.me.

Тристан Харис е не само най-разпознаваемият радетел за свободен и демократичен интернет. Не само задълбочен изследовател, привличащ погледите към начините, по които ни манипулират. Той е и човекът, който десетилетие по-рано предупреди, че пътят, по който вървят технологиите ще ни отведе в света на компаниите мастодонти, по-силни и от най-големите държави. До времената, когато сме неспособни да задържим вниманието си, четейки. До балоните на филтрите, които изкривяват гротескно начина, по който се информираме.

Възможно ли е според него да обърнем тенденциите? Интернет да се превърне в свободно място без монополи, където информацията се предоставя по демократичен начин, с уважение към личните данни и възгледите на всеки потребител… Какви ли са идеите му за бъдещето на мрежата?

Войната САЩ-Китай в TikTok. Алгоритъмът промива мозъците на американските деца, а образова китайските

Негова личност идва като естествено продължение на Джарон Лание, Ели Парайзър, Кал Нюпорт. Пътят на Тристан минава през собствен успешен стартъп, през опит да промени системата отвътре като част от екипа на Google. После идва същинската му битка за времето и вниманието на всички ни.

Роден през 1985-а, пътят му започва като този на много от другите забележителни личности на Силициевата долина. От малък си пада по програмирането, съвсем невръстно хлапе пише първите си програми за Mac. Идолът му по това време е Стив Возняк, дори му праща писма, които остават без отговор.

Освен от компютрите, той се увлича и от изкуството на илюзионистите. Сам се учи да прави фокуси, за да впечатлява приятелите си. По-късно той ще се върне към онези времена, защото те го карат да се замисли по темата за асиметричната власт. Карайки ви да изберете карта от колодата, магьосникът уж ви дава избор, но той е само илюзия, знае се предварително коя ще изберете, той умело ви е насочил към нея. Именно това, което след години Тристан ще забележи, че правят и интернет гигантите.

Като млад той определено им симпатизира. Учи в Станфорд, университета, дал на този свят според статистиката най-много успешни стартъпи.

Негов състудент е Майк Кригър, бъдещият създател на Instagram, заедно участват в поведенчески експеримент. Изследват как да накарат човек в дадена мрежа да изпрати на друг снимка, ако при събеседника му времето е лошо – за да го зареди с добро настроение. Курсът е по психология и е насочен към това как да влияем на потребителите. На нашия герой му прави впечатление, че и дума не се обелва за това как влиянието да се случва етично, как да се оставя свобода на избор на същите тези потребители.

Докато следва, изпълнява една от големите си мечти – стаж в Apple. После идва и голямата стъпка – създава свой стартъп. Apture е добавка към браузъра, с чиято помощ човек може да търси повече информация в даден сайт. Приложението бързо става популярно, ползват го The Economist, Financial Times, The New York Times. Както после разказва Харис, през цялото време той се разкъсва между мисията на компанията – да провокира любопитството на хората, и натиска на клиентите да прави така, че те да стоят колкото може по-дълго на сайтовете им.

Стартъпът е купен от Google за $10 млн., заедно с него и Тристан става част от екипа на компанията и работи по електронната поща Gmail. След година в това начинание, той вече е убеден, че не иска да е част от една манипулативна система и започва кръстоносната си битка…

През 2012 г. той разпраща на колегите си презентация на 144 страници със заглавието „Призив да се минимизират отвличащите фактори и да се уважава вниманието на потребителите“. Пуска го до пощите на десетина души, но след няколко дни вече са го чели над 5000 служители на Google, включително и Лари Пейдж.

От гиганта уж му дават шанс да приложи идеите си на практика. Година по-късно Тристан заема длъжността „етичен дизайнер и продуктов философ“ за гигантската компания. Знаете, в тази област си падат по гръмките и оригинални длъжности, които обаче са с доста неясно съдържание. Така или иначе, той се опитва да популяризира идеите си, включително канейки световноизвестния будистки монах Тик Нят Хан да изнесе лекция пред „колектива“.

Много пъти се среща с шефовете на Google. Получава аплодисменти, уж му казват колко е важна неговата работа, но… нищо не се променя. Така пред декември 2015-а Тристан се отказва от опитите си да промени системата отвътре, напуска работа и се отдава на мисията си. Да говори за недъзите на съвременните технологии и за това как можем да им противодействаме, отново чрез технологиите.

Напълно разбираемо е защо Google не могат да си позволят да приложат идеите на нашия герой. Защото в дивия онлайн свят това веднага би ги направило неконкурентноспособни спрямо всички останали.

Става дума за същата онази асиметрична власт, поуката, която Тристан носи в себе си от магическото детство. Само че в случая не безобидният опит за впечатляване на илюзиониста, а съвсем пряката манипулация. „Хората „зад екрана“ упражняват цялата власт върху тези, които гледат в същия този екран.“

„Проблемът ни е, че днес изпитваме същите палеолитни емоции, живеем при институции, устроени при средновековен начин, а вече владеем технологии, които ни карат да се чувстваме богоподобни“, казва Тристан.

Всичко това идва като естествено последствие от най-важната характеристика на съвременния дигитален свят – огромното море от информация, което ни залива, и битката вниманието ни да бъде привлечено. Искат или не, за да оцелеят, компаниите правят всичко по себе си, за да насочат погледа ни именно към техния продукт, колкото може по-често и задълго, защото именно то е това, което по някакъв начин ги изхранва.

Тристан я нарича „икономика на вниманието“. Всяко приложение и уебсайт – независимо дали е за медитация, новинарска платформа или увлекателна игра, се старае да привлече погледа ви, за да го отворите и да прекарате в него възможно най-дълго време.

И как се случва това? Чрез всякакви манипулативни техники. В имейла си до колегите Тристан предупреждава, че до десетилетие те ще доведат дотам, че хората ще са неспособни да задържат задълго вниманието си, например четейки книга. Че софтуерните продукти все повече ще ни бомбардират със съобщения за щяло и нещяло, на което ние ще реагираме отново и отново, без да се осъзнаваме, като хамстер във въртележка. Че персонализирането на съдържанието крие рискове, които трябва да бъдат осмислени и предотвратени.

Добре дошли в това бъдеще, за което Тристан се оказва напълно прав. Отвличащите фактори в ежедневието ни днес са бич, чиито гнили плодове ще ядем дълги години. Все по-трудно ни е да задържаме вниманието си, да се удържим да не погледнем пак към телефона, за да видим дали пък някой не е лайкнал поредния ни пост.

Ама, и да го е лайкнал, какво от това?

След Google Тристан започва да се занимава с нещо, което сам нарича „етически активизъм“. Създава движението „Добре прекарано време“ (Time Well Spent) с идеята по темата да се говори повече и хората да си дават сметка за размерите на манипулацията. После със съмишленици основава неправителствената организация Център за хуманни технологии.

През 2020-а успява да привлече внимание към темите с участието си в „Социалната дилема“. Филмът е гледан от 100 милиона души в 190 страни, преведен е на 30 езика! Харис става доста популярен, много държави го канят като консултант за възможни регулации, чест гост е и в Сената.

Да, популярността на филма вероятно води до някои промени, като например въвеждането на „фокусиран“ режим в новите айфони. Истината обаче е, че по-скоро отново се претворява поговорката за това, че кучетата си лаят, а керванът си върви.

Според нашия герой едно от решенията е да се сложи край на безплатните приложения. Както повтаря и добрият стар Джарон Лание, когато нещо е безплатно, стоката си ти, това се доказва днес от тъжните примери на интернет гигантите. От ожесточената им битка за данните и времето ни. Срещу това според Тристан стоят „органичните технологии“ – плащаш си за тях, но това позволява на създателите им да не използват манипулации и рекламни хватки.

Първата стъпка според него е държавите да забранят свръхтаргетираната реклама.

Обаче много е трудно човек да свикне да дава пари за нещо, което винаги е получавал (на пръв поглед) безплатно. Разбира се, тук цена има и тя накрая излиза солена, но за да си дадеш сметка за това, трябва да се замислиш… за което нямаш време, докато в джоба телефонът пак ти напомня, че в някоя от 235-те социални мрежи някой е харесал поста ти.

И тук идва следващата идея на Тристан, която е проста, логична и все пак, ако я вземат на въоръжение повече хора, само биха спечелили от това. Да, знаете в чии ръце е спасението на самите давещи се.

Търсенето на решение на тези проблеми минава през осъзнаването им – малцина ще се замислят и няма да открият за себе си, че са се превърнали в „анонимни фейсбукхолици“ и отварят минута през минута тази или друга платформа.

Съветите на нашия герой са доста подобни на тези на Кал Нюпорт с неговия „дигитален минимализъм“. Стъпките са наистина интуитивни. Да ограничите за известно време приложенията, които имате на телефона си, за да оцените кои от тях наистина са ви важни. Факт е, че днес е почти невъзможно да си активен член на обществото, ако се откажеш напълно от тях, за това допринесе и все по-свободната работна среда от времената на пандемията.

Но спасението тук е в това да се ограничим до онези приложения и съобщения в тях, които наистина са ни важни. Ако толкова нямаме търпение да видим писмото от някой важен човек, винаги може да сложим филтър и телефонът да ни осведоми само за него, а не за всяки следващ спам в пощенската кутия. Средно всеки от нас днес поглежда телефона си около 150 пъти на ден!

Сред другите му идеи е да отделите на един екран важните приложения, така че другите да не са непрестанно пред очите ви. Защото всички са измислени така, че, насочите ли поглед към екрана, да ви привлекат с червена удивителна, че има нещо ново и особено интересно, заради което да ги отворите.

Неспособността да се съсредоточаваме е огромен проблем, който се задълбочава – личи си и от това как се променя характерът на всяка следваща нашумяла социална мрежа. Но има и още една голяма тема, свързана с етиката на гигантите, за която Тристан често говори и тя е не по-малко важна за нас като вид: демокрацията и общественото развитие.

И тук пак голямо значение имат социалните мрежи. Днес, за да достигне до вас например тази публикация, това с много голяма степен на вероятност се е случило през някой от интернет гигантите. Отдавна отмина времето, когато влизахме на сайтове, за да четем новини – сега ни ги предлагат търсачките, ако ни е нужно нещо конкретно, или социалните мрежи. Последните обаче никак не обичат да показват външни линкове, основната им цел е да задържат вниманието ни колкото може по-дълго. В резултат се налага създателите на съдържание да плащат за реклама, така че все пак думите им да стигат до някого.

Или другият вариант: да са шумни, провокативни, конспиративни, двусмислени, „просещи си“ да кликнеш на шарено звучащия линк. От всичко това логично последваха и други явления, предсказани от Тристан – поляризацията на обществата, невъзможността за постигане на съгласие, агресивната комуникация.

Заедно с това идва и пряката намеса. Според изследване на психолога Робърт Ъпстейн от Американския институт за поведенчески изследвания и технологии например, от 2015-а до днес резултатите от Google са променили изхода на изборите в не по-малко от 25 държави.

„Всичко това води до упадък на хората, на човечеството, упадък на отношенията, вниманието, демокрацията, на чувството за срам“, казва Тристан.

Нови теми отваря и напредъкът на изкуствения интелект. Според модерния рицар, проблемът там не е, че технологиите технологично ще започнат да ни превъзхождат в нашите силни области. Опасността настъпа тогава, когато компютърът „осъзнае“ слабостите на човека, когато разбере къде той е емоционално уязвим и използва това срещу него. Дали не виждаме първите следи от този проблем в алгоритмите на социалните мрежи?

На заседание на Сената през пролетта на 2021-а Тристан формулира проблема ясно и увлекателно: „Намираме се в средата на големия преход от аналоговото общество на ХХ към цифровото на XXI век. Пред нас има два избора, които изглеждат като антиутопия: можем да се насочим към китайските оруеловски импланти в мозъка с авторитарен контрол, цензура и масова промяна на поведението. Или да изберем американската, западната версия на Хъксли, при която да потънем в отпускане, гняв, незначителност и развлечения до смърт… Хайде да опитаме да намерим трети път: към открито, а не затворено дигитално общество!“.

И наистина, хайде! Тази битка е толкова важна и зависи от всеки от нас… Със сигурност смисленото дигитално бъдеще минава през осмисляне. И борба, но не срещу хората на различно мнение онлайн. Нали си спомняш къде е свободата, Санчо…?

Последвайте канала на