Галактики, наблюдавани от телескопа „Джеймс Уеб“, пренаписват представата за ранната Вселена

„Водещата теория е, че океан от тъмна материя е изпълнил ранната Вселена след Големия взрив“, каза Лабе.

„Вълнуващото е, че дори и само някои от тях да се окажат масивни галактики, те са толкова масивни, че ще подкопаят нашите методи за измерване на общата маса на звездите в този момент. Това би означавало, че масата на звездите е от 10 до 100 пъти по-голяма, отколкото се очакваше, и че в тази епоха от съществуването на Вселената галактиките се формират много, много по-бързо, отколкото някой предполага“, уточнява астрономът.

„Джеймс Уеб“ продължава да ни изненадва и удивлява“, уточнява астрофизикът и добавя: „Затова - да, ранната Вселена е била изпълнена с много по-богати и много по-разнообразни форми - чудовища и дракони. А завесата все още се повдига“.

„Никой не очакваше такова откритие. Тези кандидати за галактика са еволюирали отвъд нашите очаквания. Те сякаш са се развили по-бързо, отколкото е позволено от нашите стандартни модели“, уточни Лея.

„О, те са коренно различни - наистина странни същества“, каза астрофизикът Иво Лабе от Технологичния университет "Суинбърн" в Австралия, ръководител на изследването, публикувано в сп. „Нейчър“.

„Тази тъмна материя - ние не знаем какво всъщност е - започва съществуването си наистина равномерно, само с най-малки вълнички. С течение на времето тези вълнички се разрастват под въздействието на гравитацията и в крайна сметка тъмната материя започва да се събира в концентрирани струпвания, като повлича водороден газ. Именно този водороден газ в крайна сметка ще се превърне в звезди. Струпвания на тъмна материя, газ и звезди е това, което наричаме галактика“, добави Лабе.

„Тяхната експлозия е поставила началото на верига от събития, които са формирали следващите поколения звезди“, казва Лабе.

Космическият телескоп „Джеймс Уеб“ преобръща разбирането за ранната Вселена, като регистрира наличието на големи и зрели, но забележително компактни галактики, гъмжащи от звезди, много по-рано, отколкото учените смятаха това за възможно, съобщава БТА.

Астрономите предполагат, че първите звезди са започнали да се формират 100 до 200 милиона години след Големия взрив, като всяка от тях е била може би 1000 по-масивна от нашето Слънце, но с много по-кратък живот.

Астрономите съобщиха, че данните, получени от телескопа, разкриват шест големи галактики със зрелостта на нашия Млечен път, съществуващи около 540 милиона до 770 милиона години след Големия взрив, който слага началото на Вселената преди 13,8 милиарда години. Тогава тя е била приблизително на 3% от сегашната си възраст.

Изглежда, че тези галактики съдържат маса, еквивалентна на 10 до 100 милиарда пъти повече от нашето Слънце. Последната цифра е подобна на цялостната маса на Млечния път.

Разбирането за образуване на галактики след Големия взрив очевидно зависи от мистериозен материал, наречен тъмна материя, който е невидим за нас, но се знае, че съществува поради гравитационното влияние, което упражнява върху нормалната материя.

Тези галактики - една от които изглежда има съперничеща маса на нашият Млечен път, но е 30 пъти по-плътна - изглежда се различават по фундаментален начин от тези, населяващи Вселената днес.

Телескопът „Джеймс Уеб“ бе изведен в орбита през 2021 г. и започна да събира данни миналата година. Констатациите се основават на първия набор от данни, публикуван от НАСА миналия юли. „Уеб“ е телескоп, разполагащ с инструменти за инфрачервено отчитане, способни да откриват светлина от най-древните звезди и галактики.

Ученият ги нарича „кандидати за галактика“, защото са необходими по-нататъшни наблюдения, за да се потвърди, че всички те са наистина галактики, а не някакъв друг източник на светлина, като например свръхмасивна черна дупка.