Какво е ACTA и как ощетява интернет потребителите

България тихомълком подписа в края на миналата седмица противоречивото международно споразумение ACTA.

Много наблюдатели го определиха като международна проекция на проектозаконите SOPA и PIPA в САЩ, които поставиха под въпрос свободата на словото и достъпа до информация в интернет. ACTA се подготвяше в почти пълна секретност от около три години. За възможните ефекти от него се заговори активно едва през последните седмици покрай кампанията на интернет гигантите срещу законите SOPA и PIPA.

Протестите срещу ACTA бързо заляха не само интернет, пише dnevnik.bg.

На митинг срещу споразумението излязоха хиляди поляци, а главният докладчик по въпроса на Европарламента се оттегли. Но какво точно представлява ACTA и как засяга обикновените потребители?  

Какво е ACTA?

Anti-Counterfeiting Trade Agreement, или ACTA, е международно търговско споразумение, което има за цел да установи единни норми за защита на авторското право както за физически, така и за дигитални продукти или услуги. На практика то размива разликата между фалшифицирането на стоки и споделянето на файлове в интернет.

Според споразумението по еднакъв начин се третират нелегално произведени обувки Nike, рокли Dolce&Gabana и споделянето на музика в интернет.

Как споразумението засяга интернет потребителите?

ACTA предвижда въвеждането на по-строги мерки за опазване на авторските права в интернет.

Първо дава възможност на носителите на права да изискат от интернет провайдърите да предоставят информация за своите потребители, за които се предполага, че нарушават авторски права. Тя трябва да бъде достатъчна, за да може да ги идентифицира.

Също така ACTA предвижда да се вземат мерки срещу опитите на потребителите да избегнат това действие. Примерно, ако някой се опита да скрие реалния си IP адрес зад proxy сървър, това може да се счете за нарушение.

Споразумението не включва възможност за спиране на достъп до глобалната мрежа на лица, нарушили авторското право, за разлика от френския закон HADOPI.

ACTA размива границите между фалшифицирането на стоки и споделянето на файлове, като по този начин разширява дефиницията за интернет пиратство. Според спогодбата за нарушение може да се смята публичното разпространение на файлове с авторски права.

Ще бъдат ли затворени торент тракерите?

Предоставянето на технологии, които подпомагат за разпространението на съдържание, защитено с авторски права, също може да се счете за нарушение. В този смисъл под удара на споразумението могат да попаднат и торент сайтовете.

ACTA предвижда санкции при осъществяването на търговска дейност, при която се разпространява пиратско съдържание и се извлича директна или индиректна икономическа изгода. Дори даден торент сайт да не таксува своите потребители за услугата, в повечето случаи той се издържа от реклами, което може да се тълкува за индиректна икономическа изгода.

По този начин може евентуално да бъде потърсена отговорност за разпространение на пиратско съдържание.

Само интернет пиратството ли засяга ACTA?

Не, споразумението има за цел да защити авторските права изцяло. Основната му цел е да намали фалшификацията на физически стоки, докато борбата с интернет пиратството е второстепенна цел. Но дори и борбата с фалшифицирани стоки може да удари обикновения потребител. Според критиците на ACTA това може да удари производителите на така наречените генерични лекарства – аспирин, витамини и т.н., както и на други подобни универсални стоки.

Изискването на патентни права за производството и разпространението на подобни продукти може значително да ги оскъпи и да затрудни достъпа до тях.

Кога влиза в сила споразумението?

За момента споразумението е подписано само от 22-ма представители на ЕС, сред които и България, плюс Австралия, Канада, Швейцария, Мароко, Мексико, Нова Зеландия, Южна Корея, Сингапур, САЩ и Япония. Това беше направено миналия четвъртък на церемония в Токио.

ACTA не е подписана все още от Германия, Кипър, Холандия, Естония и Словакия. Очаква се те също да се присъединят към него, като засега мотивите им за отлагане на подписването не са обявени.

За да влезе в сила за България, първо ACTA трябва да бъде одобрено от Европейския парламент (ЕП), а след това да бъде ратифицарано и от нашето Народното събрание. За момента няма точна дата за разглеждане в ЕП, като за сега има неофициална информация, че това ще стане най-рано през юни.

В ролята си на международно споразумение то не играе директно ролята на закон, но може да послужи за оказване на натиск при неизпълнение на поетите в него ангажименти и коригиране на съответното вътрешно законодателство. Според ACTA страните по договора трябва да осигурят "адекватни правни мерки" срещу лица, нарушили авторските права.

Каква е позицията на България?

България е сред 22-те страни членки, които подписват споразумението в Токио миналия четвъртък. Това се прави без какъвто и да било обществен дебат дали държавата трябва да се присъедини към АСТА. От българска страна подписът си слага посланикът в Токио Любомир Тодоров.

За целта има две решения на правителството – едното от ноември, с което кабинетът решава, че България ще се присъедини към споразумението, а второто е от 11 януари и дава мандат на Тодоров да подпише от името на държавата. И двете решения са приети без обсъждане между министрите.

Последвайте канала на