Млад химик ще стане първият български киборг

26 февруари 2016 06:41
5898
3

Младият изобретател Христо Колев ще си имплантира чип по примера на известния британец Кевин Уоруик, съобщи БНР. Така той ще стане първият български киборг.

28-годишният Христо е вдъхновен от британския учен д-р Кевин Уоруик, който още през 1998 година си имплантира силиконов чип в ръката, а по-късно повтори това през 2002 г. Така д-р Уоруик се превърна в първият човек-киборг в света.

Наскоро Христо Колев спечели престижната награда на фондация „Еврика“ за изобретението „Метод за отлагане на високоориентирани филми от полианилин“, което той разработва с екип в експериментална лаборатория във Франция.

Христо се дипломира като магистър в СУ „Св. Кл. Охридски“ по медицинска химия. Същевременно той се интересува от биокоординационна и биоаналитична химия, биосензори и органични полупроводници.

Като студент печели през 2010 националния конкурс „Лаборатория за слава FameLab“ – един от най-големите в света конкурси за популяризиране на науката, което го отвежда на международния конкурс FameLab в Челтън, Англия и го прави един от домакините на Първия софийски фестивал на науката през 2011 г.

Христо Колев приема сериозно мисията да направи науката част от българската поп-култура и да промени представата на хората за научноизследователската работа.

Използвайки артистичния псевдоним Christobel, Христо прави концептуално изкуство и дизайн, които е показвал на Софийския архитектурен салон и на Water Tower Art Fest, както и на дизайнерски изложби.

Доказателство за научния талант, голямото трудолюбие и постоянство на Христо Колев са спечелените от него престижни награди и стипендии, като: награда „Алма Матер“ – 2010 г. и 2011 г., поименната стипендия „Акад. Ростислав Каишев“ за постижения в областта на химията и химичните технологии на фондация „Еврика“, както и награди от катедрата по неорганична химия на СУ „Св. Кл. Охридски“ – 2007 и 2009 г.

В момента Христо работи като сайт мениджър в компания за клинични изследвания, тъй като е разочарован от условията за работата и заплащането на научните работници, както и от отношението към учените.