Учени от NASA и ЕКА изследват ефекта на космическите полети върху мозъка

20 октомври 2015 11:35
2454
0

Микрогравитацията въздейства върху тялото по различни начини. Ако гледаме видеокадри на астронавти на борда на Международната космическа станция (МКС), ще забележим, че лицата им изглеждат подпухнали, пише CNET. Това е така, тъй като без гравитация течностите в тялото, които обикновено отиват към долните части на тялото, се разпространяват по-равномерно.

Нулевата гравитация би могла също така да затрудни човешките възприятия. Вестибуларният апарат – система във вътрешното ухо, която засича посоката и скоростта, за да поддържа баланс, разчита на гравитацията, затова липсата на гравитация кара мозъка да усеща, че тялото пада. Балансът от своя страна е свързан със зрението. Информацията от вестибуларния апарат и видяното от очите показват на мозъка къде се намира тялото. В Космоса хората виждат, че всичко е наред, но вътрешното ухо предава усещане за падане и това води до виене на свят и загуба на ориентация. Ако към това добавим и течността, която се движи в лицето на астронавта, който се чувства сякаш виси с главата надолу, то можем да си представим, че в мозъка се случват странни неща.

След няколко дни в Космоса мозъкът се приспособява към тези странни обстоятелства, но случващото се в човешката глава трябва да се наблюдава. Вече се знае, че опитните астронавти, завръщащи се в Космоса, се адаптират по-лесно. Наред с това, според изследване на Националната космическа агенция на САЩ (NASA) и информация от първа ръка от астронавти, микрогравитацията въздейства върху способността на човека да функционира както физически, така и психически. Астронавтите се затрудняват да контролират движенията си и да изпълняват познавателни задачи.

За да разберат какво се случва в мозъка, NASA и Европейската космическа агенция (ЕКА) подлагат астронавтите на серия от тестове. И двете агенции използват ядрено-магнитен резонанс, за да изследват мозъците им преди и след полет. Астронавтите ще преминат както през структурни, така и през функционални изследвания. По време на функционалния ядрено-магнитен резонанс те ще изпълняват определени задачи. Така учените ще могат да разберат дали има промяна в мозъчната дейност. Структурните изследвания ще търсят наличие на евентуални физични промени в мозъка, каквато може да бъде загубата на обем, например.