Близо 2,8 млн. евро сме платили за 10 години след осъдителни решения срещу България в Страсбург

За мнозина Европейският съд по правата на човека е последната надежда за справедливост. Ако си жертва на домашно насилие, на полицейско насилие, на незаконно подслушване, на дискриминация или на несправедливо съдебно дело – ако държавата не ти е помогнала или направо ти пречи – можеш да потърсиш правата си тук.

Средно на година в Страсбург влизат около 550 нови дела срещу България. За последните десет години страната е платила общо близо 6 милиона и 800 хиляди евро обезщетения по осъдителни решения.

Тя допълва, че държавата често се бави с изпълнението на препоръките: системните промени, които трябва да отстранят причините за нарушенията.

Попитана за най-честите жалби срещу България, Ковачева посочва: „Защита на свободата на изразяване, речта на омразата в интернет. Оплакват се от липса на достъп до информация, защита на личните данни.“

Сред примерите са делата „Ценко Чоков срещу България“ и „Йончева срещу България“, при които се установяват различни изводи за нарушаване на правата.

Ковачева обобщава: „Имаше такива две дела миналата година.“

Сред тежките случаи е и делото „Кофи срещу България“, за нападение над британски гражданин с тъмен цвят на кожата пред сградата на МВР. Случаят е описан като драстичен пример за неефективно разследване.

„Въпреки, че се случи точно пред вратите на МВР, с много камери и полиция никой нищо не е видял, и разследването не беше ефективно.“

По този случай България е осъдена да изплати 12 000 евро за неимуществени вреди и 2 500 евро разноски.

Отбелязва се и разлика между национални и международни дела за отговорност на прокуратурата и държавата.

Ковачева обобщава, че въпреки осъдителните решения, обезщетенията в Страсбург обикновено са по-ниски: „Обикновено Европейският съд изплаща по-ниски обезщетения – от хиляди до десетки хиляди евро на процес.“

На въпрос дали държавата си взима поука, тя отговаря: „Зависи от случая.“

И допълва, че в момента почти няма дела за бавно правосъдие, за разлика от преди години, когато това е било масов проблем.

Сред висящите дела са жалби, свързани с дискриминация, свобода на изразяване, неразрешени имотни спорове и липса на ефективни разследвания, включително и чувствителни казуси за заплахи срещу магистрати.

Попитана дали има нови типове дела, Ковачева обяснява, че вече има „по-модерни въпроси“, включително климатични промени и дигитални права.

Тя посочва: „Група възрастни жени сезираха съда срещу Швейцария, като казаха, че тя не е взела достатъчно мерки, за да ги защити срещу климатичните промени и това се отразило много зле на тяхното здраве.“

И допълва, че съдът е постановил, че „има такова решение“ по въпроси, които дори не са изрично регламентирани в Конвенцията.

Европейският съд по правата на човека може да осъди страната ти, да я принуди да ти плати обезщетение и да отсъди как да не допуска такива нарушения в бъдеще. Марин Николов разговаря с българския съдия в Евриоейсккя съд по правата на човека Диана Ковачева.

„В голямата заседателна зала заседава най-разширеният състав на съда. В тази зала идват съдиите, когато има заседание на голямата камера. Това са 17 съдии. Те влизат през онази врата, облечени с тоги, много официално. Сядат в кръг, а в залата се явяват представителите на правителството, а от другата страна, от ляво, се позиционират жалбоподателите с техните адвокати“, разказва съдия Ковачева.

На въпрос дали България плаща обезщетенията навреме, Ковачева отговаря: „Да, България си плаща. Проблемът на България е по-скоро висящите голям брой неизпълнени дела в продължение на много дълги години, но това не е въпрос, който се преценява от съда.“

Тя допълва и друг важен проблем: „Делата, които са свързани с нарушаване на презумпцията за невиновност. Става въпрос за случаи, в които органите на съдебното производство в контекста на пресконференции или прессъобщения, които публикуват, всъщност правят внушения за това, че определено лице е виновно преди то да бъде осъдено с влязла в сила присъда.“

Тя допълва и по-широкия смисъл на делата: „Трябва да си дадем сметка и какво е смисълът на подаването на жалба пред съда в Страсбург. Разбира се, обезщетението е едната страна на въпроса, но другото, което е също не по-малко важно, е самата препоръка за това при системни нарушения как да бъде отстранено нарушението.“

За бавното правораздаване в самия Страсбург тя казва: „Правосъдието тук е бавно, защото има много жалби и действително тези, които вече са разглеждани по същество, са разглеждани много внимателно и задълбочено и това отнема време. Заради бавно правосъдие в България в рамките на 6 месеца можеш да получиш обезщетение, а тук можеш да чакаш 3–4–5 години.“

В двора на Европейския съд по правата на човека, виждаме четири бетонни панела от някогашната Берлинска стена. След разрушаването й те са поставени като символ на това, срещу което този съд се бори - произвола на властта, разделението, ограничаването свободата на придвижване. Така нашарена изглеждала стената откъм Западен Берлин. Към източната част имало гол бетон, кули и въоръжени патрули.