Ангел Димитров: Запалването на дипломатическите автомобили в РСМ е провокация спрямо България

Запалването на дипломатическите автомобили действително е провокация спрямо българската държава. Това каза в предаването „Тази неделя“ Ангел Димитров, председател на Съвместната комисия по историческите въпроси между България и РСМ.

„Естествено, посолството и българските дипломати, които се ползват с екстериториалност, станаха обект на един абсолютно недопустим акт на посегателство“, посочи той.

По думите му това е много сериозен инцидент, защото няма последици единствено благодарение на вниманието и бързата реакция на българските дипломати. „Те са хората, които веднага са изгасили запалените автомобили“.

По думите му, ако се върнем към атаките срещу българското присъствие в Република Северна Македония, веднага трябва да напомним, че имаше атаки срещу културните клубове в Охрид и Битоля.

„Познавайки начина, по който работят нашите съдилища, докато не видя решение, не вярвам на нищо. Според мен ще бъде освободен или ще получи условна присъда. Нищо чудно дори да бъде превърнат в герой“, коментира той.

„Същото беше и при клуба. Обвинението тогава беше, че е запалена вратата на клуба „Иван Михайлов“. Дори се твърдеше, че става дума само за врата, а не за самия клуб. След международния отзвук обаче промениха терминологията“.

снимка: БТВ

По думите му в седмиците преди гласуването на доклада висши представители на РСМ са обикаляли навсякъде, където могат да бъдат приети и навсякъде са повтаряли едно и също: „Ние искаме в Европейския съюз, България ни пречи“.

Според Вълчев сме успели да дадем още едно доказателство, че езикът на омразата и действията на омраза срещу България и българските институции са издигнати до равнище на своеобразна национална политика в РСМ.

„Залети са били и двете коли, така че не е било просто формално очакване огънят да се разпространи от едната към другата. Рядко се случват такива драстични нападения срещу дипломатически мисии, но не е първото за тази година - имаше атака с камъни по сградата“, припомни Димитров.

„През 2000 година беше създадена първата българска формация там под името „Радко“ - това е псевдоним на Иван Михайлов. По време на нейното представяне в един от централните хотели беше организирано нещо като имитация на атентат с хвърлена димна бомба вътре в залата“, посочи Димитров.

„Не очаквам много. Смятам, че ще получи същата „награда“, каквато получи и извършителят в Битоля - условна присъда. Докато институциите не започнат да си вършат работата и не спрат антибългарската омраза и антибългарските действия, животът на българите в Македония ще бъде много труден“, обясни Георгиевски.

По думите му правителството на Република Северна Македония първоначално е представило случая по същия начин, както при клуба. „Говореше се за запалени автомобили в близост до българското посолство, а не за български дипломатически автомобили. Опитаха се да изместят акцента“.

„Македонската дипломация работи изключително активно, бих казал дори агресивно. Минути преди да гласуваме доклада в сряда, в кулоарите на парламента в Страсбург имаше представители на македонската страна, които до последно се опитваха да уреждат срещи и да влизат в контакт с хората, които влизаха в залата за гласуване“, разказа Вълчев.

Той си обяснява тази дипломация с това, че има една основна теза в идеологията, върху която е построено съществуването на Република Северна Македония - че България е враг. „Тази теза трябва постоянно да се доказва и за нея трябва непрекъснато да се работи“.

„Миналата година, когато беше пребит журналистът Владо Перев, теорията беше, че сам се е пребил или че България е изпратила някого да го пребие, за да има повод за реакция. Сега България сама си е запалила автомобилите. Това са абсолютни глупости, на които нормален човек няма как да повярва“, смята евродепутатът.

„Колегите ни бяха потресени. Разбраха за случая най-вече от нас, но веднага започнаха да търсят потвърждение и от медиите в собствените си държави. Реакцията беше, че няма как в една цивилизована държава през XXI век да се случват подобни неща. Ние им казахме: „Ето, че може“, посочи той.