Сливенският митрополит Арсений публикува официално обръщение, в което отхвърля твърденията, че украински свещеници служат на територията на епархията на украински език. Той защити украинските бежанци от нападките срещу тях, като подчерта, че „християнинът е призван не да осъжда страдащите и нуждаещите се от духовна подкрепа, а да ги посреща като свои братя и сестри в Христа и да им подава ръка в момент на изпитание“.
Ето и цялата позиция на митрополит Арсений:
Говорейки за „ред“, „допустимост“ и „обществено мнение“, сякаш забравихме милостта, състраданието и самите думи на Христос.
Ако сме ги забравили, нека си ги припомним:
От първия ден на нашето служение в Богоспасаемата Сливенска епархия ние имаме отношение към намиращите се тук украински бежанци, което се основава само и единствено на току-що цитираните постановления на нашия Господ Иисус Христос.
В практическо изражение то е следното:
В най-голяма степен това се отнася за украинските свещеници, които са дошли сред нас. Те носят в душите си раната на един разпнат народ.
Категорично заявяваме: Светата ни митрополия служи единствено на вечните Христови принципи – на Евангелието, на истината, на милостта и на ближния. Тук няма политика. Няма идеология. Има човешка болка и християнски дълг.
Днес изпитанието не е за украинските свещеници. Изпитанието е за нас.
В заключение сме длъжни ясно да заявим още нещо, защото в публичното пространство се разпространяват неверни и подвеждащи внушения.
Призоваваме обществените коментари по тази тема да се основават на проверени факти, официална информация и уважение към църковните институции, а не на предположения и внушения, които могат да породят разделение и смут сред вярващите.
Призоваваме над Вас Божието благословение и оставаме Ваш в Христа молитствувател,
† Сливенски митрополит АРСЕНИЙ
Във връзка с постъпилите до нас отворени писма, съдържащи въпроси и възражения относно статута и служението на украински православни свещеници в пределите на Сливенската епархия, както и по повод разпространяващите се в публичното пространство твърдения за извършване на богослужения на украински език и за „подмяна“ на утвърдената богослужебна практика в храмовете на Българската православна църква, се чувстваме призовани да кажем няколко думи, които по необходимост ще прозвучат в стила и в духа, които ползва Светата Църква, когато се налага да се изказва по такива поводи.
На свое заседание, проведено на 15 юни 2026 г., Епархийският съвет на Сливенска епархия се запозна с постъпилите отворени писма, съдържащи възражения и въпроси относно служението на украински православни свещеници в храмове на територията на епархията. Прочетохме тези писма с дълбоко учудване, болка и духовно огорчение.
Не можем да приемем опитите да бъде поставяно под съмнение правото на канонични православни свещеници от украински произход да извършват своето служение в храм „Св. Атанасий Велики“ в гр. Свети Влас, и в храм „Св. Йоан Рилски“ в с. Кошарица, както и във всеки друг храм на Сливенска епархия, когато това става с благословението на епархийския митрополит и по установения църковен ред.
Особено тревожно е, когато подобни позиции се изразяват от хора, които би трябвало да бъдат пример за християнско отношение и обществена отговорност. Още по-тежко е, когато в обществения дебат се забравят основните евангелски принципи на милосърдието, състраданието и братолюбието. Християнинът е призван не да осъжда страдащите и нуждаещите се от духовна подкрепа, а да ги посреща като свои братя и сестри в Христа и да им подава ръка в момент на изпитание.
„А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози; и ще постави овците от дясната Си страна, а козите – от лявата. Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях и Ми дадохте да ям; жаден бях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте… Истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили... Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене… защото гладен бях и не Ми дадохте да ям; жаден бях и не Ме напоихте; странник бях и не Ме прибрахте; гол бях и не Ме облякохте; болен и в тъмница бях, и не Ме споходихте… Истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили. И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците – в живот вечен.“ (Мат. 25:31– 46).
Надявам се, че забелязвате нюанса: пред престола на Бог ще застанат народите, но ще бъдат отделяни хората според индивидуалните им постъпки. Ако приложим този критерий, а той е безусловен, от коя страна смятате, че ще бъдем поставени ние, ако възприемем поведението, което препоръчвате?
Украинските бежанци не са дошли тук от удобство. Те идват от ужаса на войната. От разрушени храмове. От домове, превърнати в пепел и прах. От бащи и синове, убити по фронтовете. От майки и бащи, останали под руините. От погребани деца. Тези хора имат жизнена нужда от съприкосновение и общение с Бога и ние няма да сме човеци, ако им го откажем.
И въпреки всичко не са престанали да служат на Бога и на хората. Не са свалили кръста си. Не са предали вярата си. Те искат да служат и да помагат на сънародниците си в нужда, а косвено да помагат и на нас. С какво предлагате да им отвърнем в замяна? С подозрение? Студенина? Затворени врати? Страх?
Нека бъдем правилно разбрани: никаква подписка, никакъв натиск, никакво обществено внушение няма да промени нашите духовни принципи и решения. Църквата не е слугиня на страха или на временните настроения. Църквата е Майка, която приема страдащите, закриля гонените и не затваря вратите си пред плачещия човек. Никой и нищо не може да промени Евангелието, на което сме се посветили и на което служим. Никой няма власт да подмени Христовата заповед за любов към ближния и да я замести с подозрение или коравосърдечие.
Църквата не е учреждение за национална селекция на страданието. Църквата е дом за наранените. Пристан за гонените. Място, където плачещият трябва да бъде прегърнат, а не разпитван откъде идва и на какъв език говори. Пред Христос няма „наши“ и „чужди“. Христос нарича страдащите Свои най-малки братя. Кои? Гонените, унижаваните, осиротелите. Има хора, които страдат. А ние сме тези, които заради Христос, в Когото вярваме, сме длъжни да проявим любов и солидарност.
Ще останем ли верни на Христос, Който прие страдащите и прости на гонителите Си? Или ще се поклоним на страха, подозрението и коравосърдечието и ще докажем, че служим най-вече на себе си? Че се наричаме християни по традиция, но все още не можем да превърнем християнската етика в наша ежедневна практика?
Нека никога не забравяме: когато затваряме вратата пред страдащия, ние затваряме вратата пред Самия Христос. Ако Църквата престане да бъде убежище за гонените, утеха за плачещите и дом за страдащите – тогава какво изобщо би останало от нейната мисия в този свят?
Богослуженията, извършвани на територията на епархията, традиционно се служат на църковнославянски и български език. Богослуженията, извършвани от украинските свещеници, са на същия църковнославянски език, на който служим и ние – по същия ред, със същите богослужебни книги и в пълно съответствие с каноничния и уставен порядък на Българската православна църква.
Още през месец октомври миналата година, с наше архипастирско благословение и указания, и по установения църковен ред, украинските свещеници служат в храма, който – забележете – днес се отваря редовно и има радващ ни интензивен духовен живот, под опеката и отговорността на председателя на Църковното настоятелство свещеник Димитър Илиев. Впрочем ние трябва да сме благодарни на нашите украински православни братя и сестри за това, че ни показват какво значи отношение към Църквата и активно участие в нейния живот и ни дават добър пример. Свещеникът, който служи в посочените храмове, е каноничен православен клирик, официално отпуснат от своя каноничен архиерей – Негово Блаженство Киевския и на цяла Украйна митрополит Онуфрий, и приет за служение в Сливенска епархия по установения от Светата Православна църква ред с надлежно уведомление и благословение на Св. Синод на БПЦ. Назначението му е извършено с решение на Епархийския съвет, какъвто е реда за всеки каноничен клирик, който желае да премине на служение от една епархия в друга.
С оглед осигуряването на стриктно спазване на църковния ред, Епархийският съвет на Сливенска епархия е възложил на Протосингела на Светата митрополия – архимандрит Димитрий, както и на Духовния надзорник на епархията – архимандрит Стефан, да осъществяват наблюдение и контрол върху спазването на богослужебния ред, каноничната дисциплина и изпълнението на възложените задължения от страна на украинските свещеници на територията на епархията, навсякъде, където им е разрешено да извършват богослужения. Този контрол се осъществява по установения ред и е гаранция за спазването на каноните, уставните разпоредби и богослужебните традиции на Българската православна църква.
Не съществуват основания да се говори за промяна на статута на храмовете, за ограничаване правата на местните миряни или за подмяна на българската църковна идентичност. Храмовете „Св. Атанасий Велики“ в гр. Свети Влас, „Св. Йоан Рилски“ в с. Кошарица са неразделна част от Сливенска епархия на Българската православна църква – Българска патриаршия и осъществяват своята дейност съгласно нейния Устав, каноничен ред и вековна богослужебна традиция.
Православната църква е съборна по своята природа и винаги е обединявала вярващи от различни народности в едно духовно тяло, основано на общата православна вяра. Националният произход на даден свещенослужител не определя нито неговата каноничност, нито принадлежността на храма, в който служи. Единствено спазването на каноните, църковния ред и подчинението на законната църковна власт са меродавни за служението в Църквата. По същия начин, с наше благословение и по установения църковен ред, в епархията служи и руски свещеник, което още веднъж свидетелства, че Църквата не прави разграничение по национален признак, а приема и благославя служението на всички клирици, които пребивават в канонично единство и послушание към Църквата.
И последно – ако днес отблъскваме търсещите убежище и закрила сред нас наши братя и сестри – православни християни, сигурни ли сме, че утре Бог няма да ни изпрати изпитания, за които изобщо не сме подготвени? Например да се наложи ние да зависим от милостта на чужди хора и да се надяваме, че те няма да се отнесат с нас така, както сега ние се отнасяме с нашите братя – украинските бежанци? Моля Ви да помислите по този въпрос, като вземете предвид, че в църковния и обществен живот има причинно-следствени връзки, които действат твърде неумолимо.
)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
,fit(1280:721)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)