Неизвестна страна от ЕС блокира издаването на възпоменателна евромонета у нас

Първата българска възпоменателната монета от 2 евро, посветена на българската азбука, е включена в Монетната програма на Българската народна банка. Към момента е в процедура по одобрение съгласно приложимата европейска правна рамка и националното законодателство, посочиха от БНБ.

Запитване на NOVA беше отправено към БНБ във връзка с документ на Съвета на Европейския съюз от 29 май, в който се посочва, че по проекта е постъпило възражение от държава членка от еврозоната. Според документа България е представила проекта на възпоменателната монета на 20 май 2026 г. по реда на Регламент на ЕС, а на 27 май неназована държава е подала възражение. Съгласно регламента държавите от еврозоната могат да възразят срещу проект на дизайн, ако смятат, че той би могъл да предизвика неблагоприятни реакции сред техните граждани.

От БНБ подчертават, че не отчитат открити въпроси, свързани със съответствието на проекта с приложимите технически изисквания. „Процедурата по одобрение не е приключила и продължава в съответствие с установения ред“, посочват от централната банка. Според институцията към настоящия момент разглеждането на въпроса се осъществява извън рамките на експертно-техническата оценка на проекта.

БНБ заявява още, че до приключването на процедурата няма да коментира публично позиции, становища и кореспонденция, обменяни в рамките на процеса. След финализиране на процедурата централната банка ще предостави необходимата информация по установения ред, се казва в съобщението.

Президентът Илияна Йотова защити термина „българска азбука”, изписан върху монетата. „Струва ми се, че тук ние всички трябва да защитим своето право. Ние сме така отгледани, така откърмени и възпитани – нашата кирилица е българската азбука”, категорична е тя.

Темата повдигна евродепутатът Христо Петров-Ицо Хазарта. Той е поискал информация от Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз. Той заяви: „Фактът, че към момента информацията не се разкрива, означава, че се работи по въпроса проблемът да бъде решен. Няма обаче вариант, при който проектът да бъде отхвърлен, а възражението да остане анонимно”.

Съпартиецът му Никола Минчев призова за сдържаност: „Бих се въздържал от много резки коментари на този етап, за да не повлияе това негативно на самата процедура, която се развива в Европейския съвет. Най-вероятно се разискват тези, свързани с произхода на славянската писменост”.

Според евродепутата от „Възраждане” Станислав Стоянов казусът е в ръцете на българското правителство. „Най-вероятно става дума за наша съседка – Гърция. Това е неофициална информация, държа да кажа, но се говори в парламента. Идва от независими източници. Действително обяснението, пак по непотвърдена информация, сочи към кирилицата и надписът „Българска азбука”. В дизайна на монетата не намирам нищо притеснително”, посочи той.

Друг наш евродепутат Ивайло Вълчев от „Има такъв народ” пък е изпратил писмо председателя на Европейската централна банка Кристин Лагард. В него той настоява за прозрачност по въпроса и намиране на конструктивно решение.