Тя разказа, че продължават да се търсят различни подходи, нараства интересът към метали като среброто, медта, за които от дълбока древност се знае, че помагат на човека със своите антимикробни свойства.
Синтетичната биология и изкуственият интелект могат да ни помогнат много от гледна точка на събиране на данни, но също и човешката креативност и желание да се справим с предизвикателствата, каза още проф. Радостина Александрова.
Смята се, че лекарствено-резистентните инфекции вече причиняват около 1,27 милиона смъртни случая годишно в света. Устойчивостта към антибиотиците в бактериите е възникнала още преди човекът да открие антибиотиците. В природата такива бактерицидни вещества се синтезират и отделят от определени микроорганизми, за да могат те да се преборят с други конкурентни микроорганизми. Това обясни проф. Радостина Александрова, вирусолог от БАН, в предаването „Социална мрежа” по Нова нюз.
„Истинският размах настъпва тогава, когато ние, хората, започваме масово да произвеждаме и да използваме антибиотици, нещо което се случва в средата на миналия век. Тогава са т.нар. „златни години” в развитието на антибиотиците. Между 1950 и 1970 г. на практика са открити и създадени всички онези групи антибиотици, които ние и до днес използваме. От тук нататък почти няма нови антибиотици”, посочи проф. Александрова.
„Също така бактериофагите – още едно направление, в което се работи изключително много. Това са вируси, които атакуват бактериите, те са техните естествени врагове. Тази тема е била много широко разработвана преди стотина години, още от Първата световна война, когато все още не е имало никакви други средства за борба с микроорганизмите”, разказа вирусологът.
Проф. Александрова каза, че още през 2000 г. тогавашният генерален директор на Световната здравна организация предупреди за нарастващия обхват на антибиотичната устойчивост и за това, че ако продължаваме със същото темпо, може съвсем скоро да се върнем векове назад, когато най-банални одрасквания са били фатални за хората.
)
)
)
)
)
)
)