Група F изглежда като една от най-непредсказуемите на Световното първенство през 2026 година. На пръв поглед Нидерландия влиза като логичен фаворит, но зад „лалетата“ се подреждат три отбора с напълно различен стил, които спокойно могат да объркат сметките във всеки един момент.
Япония отдавна не е просто симпатичен азиатски тим, Швеция пристига с една от най-силните нападателни линии на турнира, а Тунис вече доказа на предишните две световни първенства, че умее да превръща групите в истински кошмар за фаворитите.
НИДЕРЛАНДИЯ
В халфовата линия Френки де Йонг остава „мозъкът“ на отбора. Полузащитникът на Барселона задава ритъма, диктува темпото и е човекът, който свързва защитата с нападението.
ЯПОНИЯ
Селекционерът Хаджиме Мориясу запази ядрото от Катар 2022, когато Япония спечели групата си пред Германия и Испания. Сега обаче очакванията са по-високи.
ШВЕЦИЯ
Швеция вероятно е най-голямата загадка в тази група. Квалификациите бяха катастрофални, а „тре кронур“ стигнаха до Мондиала единствено благодарение на плейофите и силното си представяне в Лигата на нациите.
ТУНИС
Тунис влиза в групата като аутсайдер, но вероятно никой няма да иска да играе срещу този тим. Африканците преминаха през квалификациите с внушителна голова разлика 22:0 и за пореден път показаха колко организирани могат да бъдат без топка.
ПЪТЯТ В ТУРНИРА
Победителят в група F ще премери сили в 1/16-финалите с един от най-добрите трети, докато подгласникът му ще се изправи срещу победителя от група С. А това ще бъде някой измежду Бразилия, Мароко, Хаити и Шотландия.
платено съобщение
Нидерландия отново влиза в Световното първенство с надеждата най-после да направи последната крачка към титлата, която толкова дълго убягва на „оранжевите“. Три загубени финала, през 1974, 1978 и 2010 година, продължават да тежат в историята на една от най-романтичните футболни нации.
Отборът на Роналд Куман премина през квалификациите без поражение, реализира 27 попадения и допусна едва четири гола. Основната сила на тима остава защитата. Върджил ван Дайк продължава да бъде лидерът, а около него стоят имена като Нейтън Аке, Стефан де Фрай и Дензъл Дъмфрис. Именно тази стабилност прави нидерландците толкова трудни за преодоляване.
Въпросителните обаче са в атака. Мемфис Депай все още е ключова фигура, но вече не изглежда толкова постоянен, а липсата на класически елитен централен нападател може да се окаже проблем срещу по-затворени съперници. Куман разполага с таланти като Коди Гакпо, Райндерс и Мален, но критиките към стила на игра продължават. Все повече хора в Нидерландия смятат, че тимът изглежда твърде предпазлив за традициите на страната.
Япония отдавна престана да бъде отбор, който просто „участва“ на световни първенства. „Самураите“ вече редовно създават проблеми на големите сили и през последните години доказаха, че могат да победят почти всеки. Германия, Испания, Англия и Бразилия вече усетиха това в различни периоди.
Проблемът е, че този отбор няма чак толкова ярко изразена звезда в атака. Контузията на Каору Митома допълнително намалява креативността по фланговете. Въпреки това Такефуса Кубо и Рицу Доан могат да решават мачове с индивидуална класа, а Айасе Уеда влиза в турнира след силен сезон във Фейенорд.
Може би най-любопитната фигура е вратарят Зион Сузуки. Роденият в САЩ страж е считан за един от най-големите таланти на японския футбол и може да се превърне в една от сензациите на турнира. Япония остава типичният отбор, който може да не впечатлява с физика или звезден блясък, но компенсира с организация, дисциплина и изключително интелигентен футбол.
И все пак този отбор разполага с нападатели, които могат да уплашат всяка защита на турнира. Александър Исак и Виктор Гьокереш формират една от най-впечатляващите атакуващи двойки в Световното първенство. Исак притежава техника и движение между линиите, докато Гьокереш носи физика, мощ и голов инстинкт. Зад тях стоят играчи като Антони Еланга, Лукас Бергвал и Ясин Аяри, които добавят скорост и динамика.
Проблемът е балансът. Швеция продължава да изглежда нестабилна в средата на терена, а защитата често допуска елементарни грешки. Отборът не е записвал „суха мрежа“ от лятото на 2025 година. Назначението на Греъм Потър донесе нова енергия, но въпросът е дали това ще бъде достатъчно за участие в елиминационната фаза.
На предишното световно първенство Тунис победи Франция и затрудни сериозно Дания. Това не е отбор, който лесно се разпада под напрежение. Селекционерът Сабри Ламуши заложи на обновяване на състава и остави извън групата няколко ветерани с почти 200 мача общо за националния тим. Това носи риск, но и свежест.
Основната фигура остава Елиес Схири - човекът, който държи баланса в средата на терена. До него Ханибал Межбри трябва да добавя енергия и агресия, а младият Исмаел Гарби е считан за една от надеждите на северноафриканците. Тунис няма да блести с красив футбол, но има качеството да направи групата изключително нервна.
)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)