Ройтерс: Бързото разпространяване на епидемията от ебола в ДР Конго изпреварва реакцията на международната общност

За справяне с огнище на ебола всяка минута е от значение.

Отговорът на смъртоносната и бързо разпространяваща се епидемия в Демократична република Конго обаче изостава със седмици, ако не и с месеци и не обхваща хиляди хора, които е възможно да са изложени на риск.

Причинена от щам на вируса, наречен „Бундибуджо“, за който няма ваксина или лечение, епидемията вече причини 220 смъртни случая и 900 случая, по оценки на СЗО. Тя се разпространи в Уганда, където има седем случая.

Здравни екипи бързат да открият хиляди хора, които е възможно да са били в контакт с вируса, и също така се опитват да се справят с безброй предизвикателства, които правят овладяването му трудно.

Проблемите на местно ниво включват липса на консумативи от първа необходимост, както и липсата на доверие от страна на общността, белязана от предходни епидемии, пише БТА.

На световно ниво отговорът е затруднен от изтеглянето на САЩ от СЗО и широкообхватни съкращения на финансирането, казват редица здравни източници.

Епидемията „изпреварва отговора“, написа в своя публикация вчера генералният директор на СЗО Тедрос Аданом Гебрейесус.

„Атаките срещу здравни обекти правят проследяването на случаите и техните контакти почти невъзможно“, добави той.

Според резюме от петъчната среща партньорите са се споразумели, че получаването на достъп до повече контакти сега е ключов приоритет, докато постепенно пристигат средства и екипи за спешно реагиране.

Професор Салим Абдул Карим, виден южноафрикански епидемиолог и един от ключовите съветници на АЦКПЗ, казва че епидемията се разпространява със „светкавична скорост“.

„Ако избирахте лошо място за това да се случи, това би било в Итури“, добавя той, визирайки провинцията в епицентъра на епидемията.

Това бе и фактор за забавянето на първоначалното откриване на огнището.

САЩ напуснаха организацията през януари и ограничиха финансирането за международна помощ като цяло, както и няколко други богати страни.

„Организациите, които биха били способни да извършат тази работа, вече не са тук“, казва един американски официален представител.

Амаду Бокум, директор за страната на хуманитарната организация КЕЪР (CARE), казва, че екипът му за спешен отговор е бил намален с една трета.

На фона на неясния мащаб и произход на епидемията е „доста трудна работа“ да бъдат открити всички потенциални случаи и контакти, казва Марион Коопманс, нидерландска вирусоложка, която е част от комитета за спешни ситуации на СЗО.

Еболата се разпространява чрез пряк контакт с телесните течности на инфектирани хора, които са започнали да проявяват симптоми, замърсени материали, както и телата на починали от болестта.

Съществува и сериозна психологическа пречка.

Той и мнозина други се опасяват от повторение на най-тежката епидемия от ебола, която се разпространи в Западна Африка през 2014-2016 г. и причини повече от 28 000 случая и 11 000 смъртни случая.

„В Западна Африка хората се криеха, мислейки си „Какъв е смисълът да умра и моето семейство да не може да получи тялото ми?“, казва той и добавя, че десет години след това някои уроци все още не са били усвоени.

Интервюта със служители на световните здравни органи и документи от среща, ръководена от Световната здравна организация (СЗО) и Африканските центрове за контрол и превенция на заболяванията (АЦКПЗ) показват колко изостават властите в борбата срещу най-новото огнище.

Документи от виртуална координационна среща в петък показват, че към миналата седмица само 7% от идентифицираните като контактни с предполагаеми пациенти с ебола 1261 души са били открити и проследени. По оценка на СЗО от вчера броят вече е надвишил 2000 души.

В източната част на ДР Конго, която е най-тежко засегната, болници бяха нападнати, а палатки за изолация бяха опожарени от гневни тълпи, искащи да приберат телата на близките си, които очевидно не осъзнават рисковете, свързани със заразените трупове.

Това пречи на операцията за спиране на разпространяването на вируса и за проследяването на хората, които са изложени на риск в един район, който вече бе обхванат от конфликт и където здравната инфраструктура не е добре развита, казват трима експерти.

„В крайна сметка: Не съществува ваксина. Не съществува терапия. Вирусът е циркулирал незабелязано в продължение на шест седмици. Потвърдено е разпространяване през граници. Умират здравни работници. Всеки ден без напълно обезпечена с ресурси реакция е ден, през който епидемията набира сила“, пише в презентация за медиите на екипа на СЗО за Африка.

Въпреки че официалните представители в ДР Конго имат богат опит в борбата срещу ебола – това е 17-ата епидемия от 1976 г., недостигът продължава да бъде проблем, включително на правилните тестове за варианта Бундибуджо, а не за другите варианти на вируса ебола.

Няколко източника, включително американски официален представител, запознат с отговора на епидемията от ебола, както и друг, работещ със СЗО, казват, че в миналото проблемите е щяло да бъдат разрешени по-лесно и бързо, когато САЩ са работели със СЗО и често са ръководели международния отговор на огнища.

Контактите на пациенти с ебола трябва да бъдат проследени и след това хората трябва да бъдат наблюдаване за 21 дни – инкубационния период на вируса. Ако развият симптоми, те могат да бъдат изолирани и по този начин да бъде спряно по-нататъшното разпространяване.

„Връщаме се към основните принципи на отговора на епидемиите от ебола, когато нямахме средствата да ги овладяваме, като ваксини и терапии“, казва д-р Алан Гонсалес, заместник-директор по оперативните дейности в Лекари без граници, който е помолил служителите на хуманитарната организация по целия свят да кандидатстват да подкрепят работната сила в ДР Конго.

„Хората се страхуват“, казва Мамаду Каба Бари, ръководител на мисията в ДР Конго на Алианс за международни медицински действия – организация, която управлява 60 здравни центъра в Итури от няколко години. По думите му някои случаи изчезват, а за други предполагаеми случаи не се съобщава заради липсата на доверие.